Определение № 50060 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор от ТД – Бургас, против решение № 3/11.05.2022 г., постановено по въззивно гр.д. № 30/2021 г. от Апелативен съд – Бургас. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Насрещните страни А. П. П. и И. П. П., чрез адв. Ж. Д. И., изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – поставените правни въпроси не са в съответствие със съображенията на въззивния съд и имуществото, предмет на искането на Комисията; не е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Евентуално развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Във връзка с оплакването, че КПКОНПИ не дължи държавна такса при отхвърлена жалба счита, че то е също неоснователно; съдът присъжда такси и разноските по делото в зависимост от изхода на делото. П. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, отхвърлил исковете по чл. 154 ЗПКОНПИ, предявени от КПКОНПИ против А. П. П. и И. П. П. за отнемане в полза на Държавата парична сума в размер на 368 340,15 лв. Съдът развил съображения, че на отнемане подлежи само имущество, влязло в патримониума на поверяваното лице и свързаните с него лица, през изследвания период, което е налично в края на периода. Отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицата, но неналични към датата на завеждане на иска, не може да се постанови. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т.е., неналични в края на проверявания период; парите не могат да се заместят от самите себе си.. По това дело исковата сума е формирана единствено от стойността на парични платежи, направени от ответниците, от техните сметки, за погасяване на задължения по кредити, или за вноски на каса по същите сметки, или от вноски на трети лица по сметките на И. П.. В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните правни въпроси: Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Касаторът посочил още, че е налице и касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, „тъй като решаващият правен извод на въззивния съд е в противоречие с най новата практика на ВКС – решение № 29/2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г.о.. Доколкото няма въведен правен въпрос и предвид съдържанието на цитираното решение на ВКС, настоящият състав приема, че касаторът е въвел като посочил евентуално основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените по-горе два правни въпроса. Въпросите са от значение за постановения по делото резултат. При положение, че отговорите ще бъдат дадени с тълкувателния акт по Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, на осн. чл. 292 ГПК. Касаторът поставя още и правен въпрос във връзка с осъждането му от въззивния съд да заплати дължимата държавна такса по въззивната жалба. Въззивният съд не се е обосновал в мотивите (липсва каквото и да е произнасяне) и в диспозитива не е посочил основанието, но съставът на Върховния касационен съд приема, че се касае произнасяне по чл. 175, ал. 2 ЗПКОНПИ. Спорът в случая е дали изобщо КПОНПИ в производството по делото дължи заплащане държавна такса (конкретно по въззивна жалба). Спорът е с фиска, а не с насрещната страна по материалноправния спор. Оплакването в касационната жалба в тази част има характера на частна жалба по см. чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не се прави и предварителна преценка по чл. 288 ГПК. Несъмнено произнасянето по жабата в тази й част е свързано с резултата по материалноправния спор, така че съставът на Върховния касационен съд ще се произнесе след възобновяване на производството по делото. Мотивиран от горното, съдът