Решение № 428 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 304/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение21.07.2009reporting judge Мими Фурнаджиева
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 4 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 450 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 121 от ГПК. Постъпила е частна жалба от А. С. В. от с. Л., обл. Плевен, чрез процесуалния й представител адв. Д, против определение № 239 от 4 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 450 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което за компетентен да се поизнесе по исковете с правно основание по чл. 21 ал. 1 от СК и по чл. 28 ал. 3 от СК на частната жалбоподателка срещу С. В. С. от гр. С., е определен Софийският градски съд. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото повечето недвижими имоти се намират в съдебния район на окръжния съд в гр. П. и с оглед доказване на обстоятелствата по делото и исканията, подсъдността следва да е на окръжния съд в гр. П.. Ответникът С. В. С. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за правилността на атакуваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С определението си апелативният съд приел, че предявените искове не са за вещни права върху недвижими имоти, поради което местната подсъдност следва да се определи по общото правило за предявяване на иска по местожителството на ответника. Определението е правилно. С исковата молба на частната жалбоподателка срещу бившия й съпруг, чийто адрес е в гр. С., се претендира пълна, респективно – частична трансформация по отношение на недвижими имоти, описани в 66 пункта и при условие на алтернативност – претенция за определяне на по-голям дял, тъй като приносът на ищцата в придобиването на имотите значително надхвърлял приноса на ответника. Обосновано съдът, разгледал препирнята за подсъдност, е посочил, че предявените искове не са такива за вещни права, за да е необходимо да се преценява приложимостта на чл. 83 от ГПК (отм.). При липса на специално предвидена от закона местна подсъдност за предявените искове, приложима е общата местна подсъдност по правилото на чл. 81 от ГПК (отм.), съобразено с родовата подсъдност по чл. 80 ал. 1 б. “б” от ГПК (отм.), поради което исковете, предвид адреса на ответника по спора и размера на претенциите, следва да бъдат разгледани от посочения в определението съд. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение