Решение № 7036 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2018 г.

Решение № 7036 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Е. Тютюнджиева и М. Енрико чрез процесуалния им представител адвокат А. Одварков срещу решение № 1112/17.05.2018 г. постановено по административно дело № 1131/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС - Пловдив/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, както и на приложимия материален закон. Твърди, че решението се основава на факти и обстоятелства, които не са част от соченото от жалбоподателя нарушение, като на практика описаните в жалбата обстоятелства на конкретна проява на дискриминация не са се доказали. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да отмени решение № 187/11.05.2015 г. постановено по преписка № 99/2014 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ и по съображения изложени в писмена молба. Сочи, че липсват доказателства за извършена дискриминация от касаторите. Претендира разноски по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска решението да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответниците по касация – Е. Власева, Н. Ангелов, Н. Христозов не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. Тютюнджиева и М. Енрико против Решение № 187 от 11.05.2015 г. на КЗД, постановено по преписка № 99/2014 г., в частите му, с които е прието за установено, че М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, е извършил дискриминация по признак "синдикална принадлежност" под формата на тормоз по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов; прието е за установено, че М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, е извършил дискриминация по признак "синдикална принадлежност" под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Е. Власева; наложена е глоба в размер от 250, 00 лв. на М. Енрико, в качеството му на собственик на "Асел" ООД, заради извършена дискриминация под формата на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов и Е. Власева, и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов; прието е за установено, че Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асет" ООД, е извършила преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов, като е издала заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с "Асел" ООД; наложена е глоба в размер от 250, 00 лева на Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асел" ООД, заради извършено преследване по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на Н. Ангелов и е осъдил Е. Тютюнджиева и М. Енрико да заплатят деловодни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение на КЗД. В производството пред КЗД са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в оспорваното пред настоящата инстанция решение, въз основа на които е установена фактическата обстановка по спора. От фактическа страна съдът е установил, че производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 16-18-82/05.12.2013 г., на Н. Ангелов, в качеството му на председател на синдикална секция /СС/ на КТ "Подкрепа" в "Асел" ООД и Е. Власева, в качеството й на секретар на СС на КТ "Подкрепа" в "Асел" ООД. Към жалбата са представени допълнения. Твърди се осъществена дискриминация по признак "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/. Жалбата е подадена срещу Е. Тютюнджиева, в качеството и на управител на "Асел" ООД, М. Енрико /Енрико М. /, в качеството му на съдружник в "Асел" ООД, и против Н. Христозов, в качеството му на технически директор на "Асел" ООД. По жалбата е образувана преписка № 99/2014 г. Решението на Комисията в частта му относно Н. Христозов, правилно е прието от съда, че не е предмет на съдебното производство. Въз основа на установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване на правото на защита на страните в производството, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. В тази връзка е посочил, че съобразно чл. 9 ЗЗДискр. доказателствената тежест е прехвърлена на ответника и той е този, който трябва да докаже, че няма нарушение на принципа на равно третиране. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че в дружеството, където са работили Ангелов и Власева (жалбоподатели в производството пред КЗД), е била създадена СС на КТ "Подкрепа" – Пловдив, като същата е била легитимна, учредена и регистрирана по надлежния начин, което се установявало от решение от 21.10.2014 г. по гр. д. № 2932/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като в същата са членували достатъчен брой членове. Посочил е, че с оглед доказателствената тежест, жалбоподателите (пред КЗД) са представили факти, че са жертва на дискриминация по признак "синдикална принадлежност". За недоказани е приел твърденията, за преместването на Власева в друг цех на работа, поради определението, дадено и от М. и Христозов – "подкрепаджийка", както и твърдението на Ангелов, че в интернет страница: www. asel. bg/bg/index-2 html, текстът в обявата е унизителен и дискриминационен. Приел е, че са доказани всички изложени пред КЗД факти за преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., тъй като трудовото правоотношение на Н. Ангелов е прекратено поради участието му в СС на КТ "Подкрепа" в дружеството. Изложил е и съображения, че административния акт съответства и на целта на закона. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, съдът се е позовал на доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на производството пред КЗД. Неоснователен е довода на касаторите, че решението се основава на факти и обстоятелства, който не са част от соченото от жалбоподателите нарушение и че не е доказано извършването на дискриминация от тяхна страна. Пред КЗД са събрани многобройни доказателства, при чиято съвкупна проверка се установява основателността на жалбата подадена от Н. Ангелов и Е. Власева за осъществен тормоз и преследване от страна на Е. Тютюнджиева и Енрико М.. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че КЗД е обосновала своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка доказателствен материал. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява осъществилата се фактическа обстановка. В хода на проведеното производство пред Комисията са установени и факти, които излизат извън изложените в жалбата твърдения, за осъществена дискриминация спрямо лицата подали жалбата до Комисията. Това обаче в никакъв случай не води до извод, че в производството не са установени относимите факти и обстоятелства, свързани с подадената жалба, въз основа на които са изведени изводите за осъществената от касаторите дискриминация под формата на тормоз и преследване. Правилно съдът е посочил, че пред КЗД, жалбоподателите, които са я сезирали са представили факти, че са жертва на дискриминация по признак "синдикална принадлежност", които се свеждат до: 1) Ограничаване на правата им като членове на синдикална организация в участието на създаване на правила за вътрешния ред, организацията на труда и здравословните и безопасни условия на труд; 2) Недопускане до работното място на Н. Ангелов и прекратяване на трудовото му правоотношение; 3) Непрекъснат тормоз и преследване поради членството им в СС на Синдикален регионален съюз /СРС/ "Подкрепа; 4) Отстраняване на Ангелов от съвместна проверка на Дирекция "Инспекция по труда"- Пловдив като представител на синдикалната секция; 5) Психически тормоз на Е. Власева, изразяващ се непрекъснато следене от страна на съдружника в дружеството – Енрико М.. Правилни са изводите на съда, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на Комисията и на съда съответства на материалния закон. Производството пред КЗД е започнало по жалба на Е. Власева – секретар на СС на КТ "Подкрепа" и Н. Ангелов – председател на СС на КТ "Подкрепа". Лицата са работили в "Асел" ООД, където са осъществявали синдикалната си дейност. В жалбата са изложени конкретни оплаквания за осъществен тормоз и преследване спрямо тях, с оглед качеството им в синдикалната организация и осъществяваната в тази връзка синдикална дейност. В последствие е постъпила молба от СРС "Подкрепа" гр. Пловдив – вх. № 16-18-51/07.07.2014 г., която е с характер на сигнал за осъществена спрямо Ангелов дискриминация при прекратяване на трудовото му правоотношение, както и молба вх. № 44-00-1942/25.04.2014 г., като изложените в нея твърдения са приети за неоснователни. ЗЗДискр. в чл. 5 изрично предвижда, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. освен забраната на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние изрично предвижда, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Чл. 8, ал. 3 КТ изрично предвижда, че при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на членуване в синдикални и други обществени организации и движения. В случая оплакването до КЗД е свързано със защитен от закона признак. Легално определение на понятието "Тормоз" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания се установява, че с поведението си М. Енрико и Е. Тютюнджиева са накърнили достойнството на Ангелов и Власева и са създали враждебна, обидна, унизителна и застрашителна за тях среда именно поради качеството им на председател и секретар на СС на КТ Подкрепа. Правилни са изводите на съда относно осъщественото преследване на Ангелов по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр. от страна на Енрико М. и Е. Тютюнджиева. Установено е по делото, че Ангелов след прекратяване на трудовото му правоотношение не е допускан до предприятието, въпреки че е бил синдикален лидер, както и че трудовото му правоотношение е прекратено поради подадената от него жалба до КЗД. Преследването, с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. се счита за дискриминация. Изводите в тази връзка на първоинстанционния съд са правилни. Правилни са изводите на съда, че в хода на административното производство Ангелов и Власева са представили факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Доказателствената тежест по оборване на презумпцията за нарушение на забраната за дискриминация, е преместена върху ответниците в производството пред КЗД, касатори в настоящото производство. В съдебното производство, от същите не са представени доказателства, които да оборят извода на административния орган за дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. и дискриминация под формата на преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 3, б. "а" ДР на ЗЗДискр. Наложените глоби са в минималния установен от чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. размер и не могат да бъдат намалявани. При установяване на извършената дискриминация, правилно КЗД е наложила предвидената за това санкция. От съда не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такива конкретно не се и сочат от касаторите, поради което този им довод се явява бланкетен. В изпълнение на дадените с Решение № 4492/10.04.2018 г. постановено по адм. дело № 5817/2016 г. по описа на ВАС указания, съдът се е произнесъл по спорния въпрос, а именно налице ли са фактическите основания, регламентирани в чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. и по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 3, б. "а" ДР на ЗЗДискр. по защитения признак "синдикална принадлежност" по отношение на Н. Ангелов и Е. Власева. Обсъдени са приетите по делото доказателства, като въз основа на тях съдът е извел самостоятелни изводи по отношение на всяко от основанията посочени в чл. 146 АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от КЗД - ответник по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди М. Енрико и Е. Тютюнджиева заедно да заплатят на КЗД, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Останалите ответници не претендират разноски, а и не са сторили такива, поради което разноски не им се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение