Определение № 8222 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. АПК.

Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Определение № 1601/12.02.2024 г. по адм. дело № 1433/2024 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VII отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Определение № 62/05.12.2023 г. по КАНД № 315/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора за спиране на производството по делото до приключването на производството по дело С-61/23 г. на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване, отправено с определение по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково, и производството по адм. дело № 1433/2024 г. на ВАС е прекратено.

Ответникът И. Б. М. е на становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима и основателна.

Оспореното определение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 631, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, според който с отправянето на преюдициално запитване съдът спира производството по делото и определението не подлежи на обжалване.

1. Нормата урежда хипотеза на необжалваемост на определението за спиране на производството, когато то е основано на отправено преюдициално запитване – тази обективна връзка е изрично очертана в първото изречение на текста.

2. Необжалваемостта по чл. 631, ал. 1 ГПК се отнася само до определенията за спиране, постановени в производството, по което е запитването.

а. Доколкото нормата е специална – регулира случай на спиране на производството с конкретен отличителен белег, не е възможно разширителното й тълкуване или прилагане по аналогия спрямо определения, постановяващи спиране на производство, висящо пред друг съд.

б. По аргумент за противното от чл. 631, ал. 1 ГПК, за всички останали дела, по които съдът е преценил, че решаването им е зависимо от произнасянето на СЕС, са важими общите правила за обжалване на определенията – чл. 229, ал. 1 АПК.

3. Определението за спиране на съдебното производство осуетява временно развитието на процеса и съответно възможността за извършване на процесуални действия. Затова то е преграждащо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и подлежащо на обжалване на общо основание.

Предмет на инстанционната му проверка е (не)правилността на извода на постановилия спирането съд относно значението на делото пред СЕС за разглежданото дело, т.е. съществуването на връзка на обусловеност между двете дела – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. Отговор по същество именно на този въпрос е дължим от касационната инстанция. Връзката между преюдициалното запитване и спирането на производството, за разлика от делото, по което е направено запитването, не е причинно-следствена, а опосредена – тя предполага изследване дали повдигнатите със запитването по друго дело въпроси до СЕС са относими към разрешаването на спора по конкретното дело.

4. а. Неправилността на обжалваното определение налага отмяната му и връщането на делото за продължаване на съдопроизводството.

б. Настоящото определение не разрешава спора по окончателен начин, което изключва необходимостта от произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски – арг. чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия