Определение № 175 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. К. срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 747/ 2009 г., с което жалбоподателят е осъден на основание чл.192 ал.4 ГПК (отм.) да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 250 лв - възнаграждение на адвокат, назначен от съда да окаже правна помощ на И. К. като ищец по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като е освободен от задължение да заплаща такси и разноски и тъй като назначеният му по реда на ЗПП адвокат не е защитил интересите му в производството. Поради това моли обжалваният акт да бъде отменен. Ответната страна Т. Я. К. оспорва частната жалба като поддържа, че ищецът е заблудил съда относно наличието на предпоставките да му бъде предоставена правна помощ и че следва да възстанови сумите, платени от бюджета на държавата. Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна. Делото е образувано по искова молба на И. К. срещу Т. К. и е приключило с влизане в сила на решението на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 747/ 2009 г., с което предявеният иск е отхвърлен. В хода на въззивното производство на ищеца е била предоставена правна помощ по реда на чл.25 ЗПП (с определение от 09.04.2009 г.) под формата на процесуално представителство. От САК е определен адвокат, който да осъществи представителството и му е заплатено възнаграждение в размер 250 лв. С обжалваното в настоящето производство определение е прието, че тази сума следва да бъде възстановена на Националното бюро за правна помощ от И. К., на когото помощта е била предоставена. Определението е неправилно, защото предоставянето на правна помощ въз основа на ЗПП се финансира от държавата (чл.2 и чл.4 ЗПП). Гражданите имат право на такава при определени предпоставки, които предполагат, че не разполагат със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл.23 ал.2 и 4 ЗПП). В този случай гарантирането на равни възможности за достъп до правосъдие изисква на страната да бъде предоставена възможност за представителство от адвокат, а възнаграждението на този адвокат се заплаща от държавата. Страната, на която помощта е била предоставена, не дължи заплащане на такова възнаграждение, независимо от това дали правните й претенции са отхвърлени или признати с окончателен съдебен акт, освен в хипотезата на чл.27 ал.3 ЗПП. По изложените съображения частната жалба следва да бъде уважена и Върховният касационен съд