Определение № 1130 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 479/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. С. П. чрез процесуален представител адвокат К. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав от 19.11.2009 г., постановено по гр. д. № 3820/2008 г., с което е отхвърлен иска на М. А. В.-К. срещу Т. И. Челебийска, И. С. П. и С. С. Ч. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на право на строеж /нот. акт № 61/1999 г./, по силата на който ищцата е прехвърлила на другите двама ответници правото на строеж върху офис с площ от 68.50 кв. м. на третия етаж от масивна офис сграда в [населено място], [улица], поради привидност на договора и поради липса на съгласие на продавача за прехвърляне на собствеността и е прието за установено по предявения от М. А. В.-К. срещу Т. И. Челебийска и С. С. Ч. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 209 ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на право на строеж върху процесния офис/нот. акт № 61/99 г./е нищожен поради противоречие със закона. С изложение по допустимостта на касационното обжалване е посочен съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд с обжалваното решение, а именно: привиден ли е договора, по силата на който М. А. В.-К. е прехвърлила на Т. И. Челебийска и И. С. П. право на строеж на недвижимия имот, предмет на спора. Посочен е и процесуалноправен въпрос: има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск. Поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС. Изложени са съображения за неправилност на решението по съществото на спора с приповтаряне на изложените с касационната жалба оплаквания за нарушен материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението, поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация М. А. В.-К. е оспорила касационната жалба като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител П. М.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения от касатора процесуалноправен въпрос, а именно: има ли право въззивният съд, без да е подадена въззивна жалба от ищцата, да постанови решение в нейна полза, като уважи отхвърлен от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение