Определение № 554 от 28.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. от [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ГО, IV „Б“ въззивен състав, постановено на 23.01.2016г. по в.гр.д.№3572/2016г., в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено на основание чл.21, ал.2 СК /отм./ по отношение на П. Г., че В. Л. П. притежава в лична собственост 2500/9184 идеални части от апартамент №99, находящ се в [населено място],[жк], 1-ва част, [жилищен адрес] с площ 71.32кв.м., с идентификатор 68134.1386.2057.2.99, заедно с мазе №5 с площ от 4.56 кв.м. и 1.077% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, вследствие на частична трансформация на лични средства при придобиване на имота по време на брака им, както и в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, касаеща определените за съделителите квоти от този имот и вместо това са определени квоти 3546/9184 идеални части за В. Л. П., 1046/9184 идеални части за П. Г. Г. и 4592/9184 идеални части за В. Г. П.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси както следва: 1.Допустимо ли е да се приеме, че е налице пълно и главно доказване на твърдение за влагане на лични средства при придобиване на недвижим имот по време на брака само и единствено въз основа и позовавайки се на житейска логика-решение №78/20.04.2011г. по гр.д.№491/2010г. на Трето ГО на ВКС; решение №249/27.12.2011г. по гр.д.№1037/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №473/20.05.2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №116/07.02.1991г. по гр.д.№1403/1990г. на Първо ГО на ВКС; 2.Допустимо ли е да се приеме, че когато сумата е дарена от родителите на съпруга по време на брака, то тя да се счита, че е дарена единствено само на единия съпруг; допустимо ли е да се приеме, че дарението на парична сума при закупуването на имот през време на брака от родителите на единия съпруг е дарение само за него, като в тези случаи наличието или липсата на изразена воля за надаряване на семейството нуждае ли се от доказване или е общоизвестен факт-решение №62/01.04.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1680/2009г.; решение №146/14.04.2009г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№432/2008г.; решение №243/25.05.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1300/2010г.; 3.Може ли да се приеме едно обстоятелство, един факт, че е налице не въз основа на конкретни доказателства, а въз основа на твърдения-решение №249/27.12.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1037/2010г.; 4.Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл.12 ГПК, да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; съдът трябва ли да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и трябва ли да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото-ППВС №1/13.07.1953г. и решение №9/25.03.2014г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3700/2013г. Поддържа също така, че правилният отговор на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като тяхното разглеждане от ВКС ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика. В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба В. Л. П. изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: В. Л. П. е предявил срещу В. Г. П. и П. Г. Г. иск за делба на апартамент №99, находящ се в [населено място],[жк], 1-ва част, [жилищен адрес] както и иск за признаване за установено по реда на чл.21 СК /отм./ по отношение на П. Г. Г., че е изключителен собственик на придобитата по време на брака идеална част от същия имот. С обжалваното решение е прието, че е установена частична трансформация на лично имущество, притежавано от В. П., придобито по дарение от неговата майка В. П., за закупуване на процесния имот – при заплащане на недвижимия имот на стойност 7653.26лв., увеличена със заплатеното ДДС-9183.91лв., В. П. е вложил свои лични средства, дарени от майка му, в размер на 2500лв. и притежава на самостоятелно основание 2500/9184 идеални части от този имот, като останалата част от продажната цена е дадена общо от двамата съпрузи. Изложени са съображения, че при разрешаване на спора, с оглед обстоятелството, че ¼ от апартамента е придобита по време на брака на В. П. и П. Г. на името на В. П., следва да бъдат взети предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.4 на ТР №5 от 29.12.2014г., постановено по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителен установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Прието е, че за да се признае личен дял на основание чл.21, ал.1 или ал.2 СК/отм./ на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака недвижима вещ, законът предполага влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл.20, ал.1 СК/отм./ на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ, като „влагането“ на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ; че съгласно презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./, ако по силата на възмездния договор се придобиват вещи или вещни права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то вещно-правният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на СИО при действието на СК от 1985г./отм./, като презумпцията на чл.19, ал.3 е оборима и променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове по чл.21, ал.1 и ал.2 СК/отм./. Изложени са и съображения, че всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК /отм./ по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК/отм./, а за този, който следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки чрез пълно и главно доказване влагането на извънсемейни /лични/ средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и на становищата, изразени от тричленни състави на ВКС в посочените от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение №78/20.04.2011г. на Трето ГО на ВКС, постановено по гр.д.№491/2010г., в което е прието, че във всички случаи на твърдяна трансформация на лично имущество при придобиване право на собственост върху недвижим имот по време на брака, от значение е да се установи, че именно средствата, получени от „осребряването“ на личното имущество са вложени в новопридобитото през време на брака вещно право, като в противен случай не би била налице трансформация на лично имущество; решение №249/27.12.2011г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№1037/2010г., в което е прието, че за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот и се уважи иск по чл.21, ал.1 или ал.2 СК от 1985г./отм./, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия имот или личен дял бивш съпруг, заявил надлежно иска си по чл.21 СК/отм./ е доказването – пълно и пряко, на релевантните факти :1/придобивната стойност на имота според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; 2/размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл.20 СК от 1985г./отм./ произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот /изцяло или отчасти/ и 3/влагането към момента на придобиване на имуществото; решение №473/20.05.2009г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№941/2008г., в което е прието, че оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество следва да стане от съпруга, който се позовава на нея, при условията на пълно доказване; решение №62/01.04.2011г. на Четвърто ГО на ВКС, постановено по гр.д.№1680/2009г., в което е прието, че оборването на презумпцията за съвместен принос е в тежест на ищеца. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай изводът за наличието или липсата на трансформация на лично имущество при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот, следва да се основе на преценка на събраните по делото доказателства, а също и подаденото от В. П. становище, в което е заявила, че цялата продажна цена е заплатена от нея и нейния съпруг с цел да надарят своите две деца /В. Л. П. и Д. Л. Ш., страни по сделката, по силата на която е придобита собствеността върху процесния недвижим имот/ поравно. Въз основа на показанията на св.С., издаденото от [фирма] удостоверение и становището на В. П., е прието за установено, че В. П. е изтеглила 5000лв. заем от работодателя с на 14.03.2003г., тоест един месец преди сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот и е дарила двете си деца В. П. и Д. Ш. с тази сума, която сума е била вложена при закупуване на процесния апартамент. За житейски логично е прието, един месец преди закупуването родителят да изтегли кредит, като получената сума бъде вложена именно за закупуването на имота, както и че дареното от родителя на единия съпруг следва да се приеме за дарение само за него, а не и за двамата съпрузи, освен ако договорът за дарение не е сключен с двамата съпрузи, т.е. ако има изразена воля за надаряване на семейството, каквато в случая не е налице. И тъй като не са събрани доказателства каква сума е дарена от В. П. на всяко едно от децата й и с оглед нейните твърдения, че е дарила децата си поравно, е прието, че е дарила 2500лв. на своя син и 2500лв. на своята дъщеря. За да достигне до тези изводи, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че от показанията на свидетеля С. /дъщеря на сестрата на В. П./ е установено, че жилището е закупено със средства, изтеглени от каси от местоработата на родителите на В. П. и заеми от близки. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайно установената практика на ВКС, че до доказване на противното сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители по договор, сключен помежду им без участието на другия съпруг, следва да се счита дарено лично на него, а не на двамата съпрузи /решение №81/15.03.2011г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№172/2010г.; решение №84/26.04.2016г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№4903/2015г. и посочените в него решение №222/24.06.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№982/2010г. и решение № 279/15.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№529/2009г./. Сочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС /решение №62/01.04.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1680/2009г.; решение №146/14.04.2009г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№432/2008г.; решение №243/25.05.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1300/2010г./ касаят хипотеза, при която имотът е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи, каквато в случая не е налице, доколкото купувач по сключения на 14.04.2003г. договор е само В. П. и сумата за заплащане на цената на имота е внесена изцяло от него /вносна бележка от 14.04.2003г.-лист 11 от гр.д.№62488/2012г. по описа на СРС/. Поради това изразените в тези решения становища на тричленни състави на ВКС по въпроса не могат да обосноват поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Действително в трайно установената практика на ВКС се приема, че за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия имот или на личен дял бивш съпруг е доказването – пълно и пряко, на релевантните факти /решение №249/27.12.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1037/2010г.; решение №473/20.05.2009г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№941/2008г./. Въз основа на анализ на тези становища в постановеното по реда на чл.290 ГПК на 07.07.2017г. от тричленен състав на Първо ГО решение №72 по гр.д.№3056/2016г. обаче е прието, че преценката дали правнорелевантните факти за наличие на трансформация на лично имущество са доказани винаги е конкретна, като съдът може да приеме за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен, в какъвто смисъл и последователно провежданата до този момент практика на ВКС /решение №226/12.07.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№921/2010г.; решение №198/10.08.2014г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№5252/2014г. и решение №223/16.11.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1626/2016г. И доколкото в настоящия случай въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че изводът за доказаност на частична трансформация на лични средства в размер на 2500лв. съответства на установените от практиката на ВКС критерии и не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния, поставен от касатора въпрос за начина, по който въззивният съд следва да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, както и за необходимостта да бъдат обсъдени всички доказателства, всички правнорелевантни факти и доводи на страните. Извършената от въззивния съд преценка съответства на възприетите от съдебната практика критерии, вкл. и на становището, изразено в ППВС №1/13.07.1953г., както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на Първо ГО решение №9/25.03.2014г. по гр.д.№3700/2013г. Съображенията на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се основават само и единствено на поддържаната от него защитна теза за недоказаност на твърдението за трансформация на лично имущество при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот, при което конкретни нарушения на съдопроизводствените правила при определяне предмета на спора и обсъждане на събраните по делото доказателства не са посочени. Още повече, така наведените доводи по същество представляват и касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, които според сега действащата редакция на чл.280 ГПК не биха могли сами по себе си да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Така изложените съображения обосновават извода за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение