Определение № 20 от 12.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3522/2015 г.

Производството е по чл.248 ,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от К. П. Б., чрез процесуалния му представител адв. И.И., с искане да бъде допълнено определение № 1311 от 18.11.2015 г. по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че молителят като ответник в касационното производство и касатор по насрещната касационна жалба е поискал заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение още с отговора на касационната жалба,както и с насрещната касационна жалба, но съдът е пропуснал да ги присъди. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.248 ГПК намира за установено следното: Искането е неоснователно. С определение № 1311 от 18.11.2015 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 681/06.04.2015 год. по гр.д.№ 224/2015 год. на Варненски окръжен съд по жалба на Прокуратура на Република България.На основание чл.287,ал.4 ГПК не е разгледана и насрещната касационна жалба на К. П. Б.. Разноските се присъждат с оглед крайния резултат на материално правния спор, ако са били поискани до приключване на производството по чл.288 ГПК. В случая молителят не е направил искане за разноски, в депозирания писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК по подадената касационна жалба, до произнасянето на ВКС с посоченото определение.Поради това и в същото съдът не се е произнесъл по този въпрос,т.е. не е налице пропуск на съда, който да налага допълване на постановеното определение относно разноските съгласно чл.248,ал.1 ГПК. С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,