Определение № 45 от 07.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез адв. З. О., с която се иска изменение на определение № 27 от 12. 01. 2017 г. по гр. д. № 3545/2016 г. на ВКС, I г.о. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Е. С. П. и на В. С. К. по 1200 лв. на всяка от тях разноски за адвокатско възнаграждение, като така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че платените от посочените ответници адвокатски възнаграждения са прекомерни и несъобразени с обстоятелството, че всяка от тях притежава по 1/72 идеална част от спорния имот. Ответниците по молбата изразяват становище за неоснователност на същата, с твърдения, че предвид цената на иска, съответна на данъчната оценка на процесния търговски обект – 25000 лв., уговорените и платени адвокатски възнаграждения не са прекомерни. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на [фирма] против решение № 432 от 25. 03. 2016 г. по гр. д. № 2864/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което потвърдено решение на районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против 51 бр. физически лица иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че [фирма] е собственик на търговски обект – магазин с площ от 23, 13 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, нанесен с идентификатор 56784.523.2064.1.38 по КККР. Ответниците Е. П. и В. К., и двете чрез пълномощника си адв. Д., са подали отговори на касационната жалба, към които са приложили пълномощни и договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че всяка от тях е платила по 1200 лв. адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител.С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и [фирма] е осъдено да заплати на Е. П. и В. К. по 1200 лв. на всяка от тях разноски за касационната инстанция. Молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. За администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към него на жалбоподателя, а пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, поради което жалбоподателят е узнал за пръв път за размера на договореното и платено от посочените две ответници адвокатски възнаграждения след обявяване на определението по чл. 288 ГПК. От този момент тече срокът за подаване на молбата за изменение на определението в частта за разноските и за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Размерите на уговорените адвокатски възнаграждения от по 1200 лв. са прекомерни и несъответни на фактическата и правна сложност на делото, както и на вида, обема и трудността на извършените пред касационната инстанция от пълномощника на посочените ответници процесуални действия, поради което следва да се присъдят по-ниски размери на разноските в тази им част, съответни на минимално предвидените в чл. чл. 7, ал. 2 и 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. и при съобразяване с обема на притежаваните и защитените права на собственост на В. К. и Е. П. от процесния търговски обект /видно от н.а. № 8/97г. всяка притежава по 1, 30 % ид.ч. от съсобствения с останалите ответници имот с данъчна оценка 25000 лв./ - по 300 лв. за всяка от тях. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение