Определение № 8840 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение № 117 от 12.01.2024 г. по КАНД № 27/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - „Формула - 2“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. С Определение № 2394 от 29.02.2024 г. тричленният състав на ВАС е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. С Определение № 8224 от 03.07.2024 г. по адм. д. № 4744/2024 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определението на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Тричленният съдебен състав на ВАС, след като съобрази дадените в отменителното определение задължителни указания и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на „Формула - 2“ ЕООД срещу Решение № 798 от 29.11.2023 г. по АНД № 1535/2023 г. на Районен съд – Русе. С посоченото решение районният съд е потвърдил Електронен фиш № 8504653866 на АПИ за налагане на имуществена санкция на „Формула - 2“ ЕООД в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 631, ал. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 и чл. 228 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Определението е правилно. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети „Производства пред съд“, глава девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. По горните съображения неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неприложимост на ГПК и че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В настоящия случай поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на националното законодателство с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. По-конкретно става въпрос за налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася по разноските по водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение