Определение № 154 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 951/2017 г.

Производството е по чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано по частна жалба на Д. Д. Д. от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адв. М. П. против определение №18/26.01.2017 г., постановено по ч. гр.д. № 3712/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Д. Д. срещу решение №189/27.06.2016 г. по гр.д. №144/2016 г. на Окръжен съд [населено място] и производството по делото е прекратено. Д. Д. е осъден да заплати разноски в размер на 500 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според касатора съдът не е съобразил, че производството по делото е по чл. 59,ал.9 СК във вр. чл.127,ал.2 СК за промяна на вече определените мерки за упражняване на родителски права, а не по чл. 59,ал.2 СК за първоначално определяне на такива мерки / режим на лични контакти с детето от родителя, който не упражнява родителските права/.С оглед на това счита, че спорът, който е предмет на делото не попада в хипотезата на чл. 280,ал.2 ГПК тъй като разпоредбата на чл. 59,ал.9 ГПК не е изрично посочена в текста на чл. 280,ал.2 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да разгледа спора по същество. Ответникът по частната жалба М. М. Д. и Дирекция „Социално подпомагане – отдел „Закрила на детето” не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2,изр.2-ро ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е позовал на чл. 280,ал.2,т.2 ГПК/ в редакцията - ДВ бр.50/2015 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322,ал.2 ГПК /в т.ч. исковете за упражняване на родителски права по чл. 59,ал.2 ГПК/, производства по чл. 59,ал.7 СК, чл.123,ал.2,чл. 126,ал.2,чл.127,ал.2,чл.127а,чл.128 и чл. 130,ал.3 СК. С оглед на това е приел, че след като законодателят изрично е изключил от касационен контрол въззивните решения, постановени по искове за първоначално определяне на мерки / режим/ за лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, по аргумент на по-силното основание следва ,че от касационен контрол са изключени и въззивните решения, постановени по искове за изменение на вече постановени такива мерки, какъвто е и настоящия случай. С оглед на това обжалваното решение е изключено от касационен контрол и касационната жалба е процесуално недопустима. По тези съображения същата е оставена без разглеждане. Определението е правилно. Предмет на касационно обжалване пред предходния съдебен състав е решение постановено по иск с пр. осн. чл. 59, ал.9 СК за изменение на постановени мерки на лични отношения с детето от родителя, на който не са предоставени родителските права .Вярно е, че този законов текст не е изрично включен в хипотезата на чл. 280,ал.2 ГПК. Независимо от това спорните правоотношения, както по исковете по чл. 59,ал.2 СК и чл. 59,ал.9 СК имат един и същи предмет и съдът правилно е приложил принципа на по-силното основание и е приел, че нормата на чл. 280,ал.2 ГПК касае решенията по искове с пр. осн. чл.59,ал.9 СК. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС. С оглед на това касационната жалба на Д. Д. Д. срещу решение №189/27.06.2016 г. по гр.д. №144/2016 г., правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.