Определение № 7169 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. С. И., подадена чрез адв. В. Александров, против определение № 1146/15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 221/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково /АС Хасково/. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Ответната страна - Община Харманли, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Д. С. И. от гр.Харманли срещу мълчалив отказ на Община Харманли по Заявление вх.№ОХ-05-343/08.02.2024г. и е прекратил производството по делото. От фактическа страна по делото е установено, че Д. С. И. подал на 08.02.2024г. в Община Харманли Заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица с вх. № ОХ-05-343/08.02.2024 г., съгласно чл. 92 ЗГР. Във връзка със заявлението, до Х. е изпратено писмо изх. № ОХ-05-343-/1/ от 22.02.2024 г., подписано от кмета на община Харманли, с което жалбоподателят е уведомен, че въз основа на депозирано от него Заявление е назначена Комисия и в резултат на извършената проверка по реда на чл. 99б ЗГР, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, същата не е установила адресни регистрации на адрес гр. Харманли, [улица], ет.[номер], извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Посочено е, че изпратеното до И. писмо / с погрешно посочен номер и дата/ съдържа изявление, във връзка с подаденото от него искане за дерегистрация, поради което няма как да е налице мълчалив отказ. Изпратеното до И. писмо изх. № ОХ-05-343-/1/ от 22.02.2024 г. / с погрешно посочен №ОХ-05-229-/1//09.02.2024г./ е именно годният за оспорване акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Посочено е и, че това писмо по същността си съставлява отказ до се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл.99б ал.3 от ЗГР,с оглед на което в случая не е налице формиран мълчалив отказ,годен за обжалване. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че жалбата на Д. С. И. против мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подаденото от него Заявление вх. № ОХ-05-343/08.02.2024 г. е недопустима. Действително, по делото не е налице формиран мълчалив отказ на органа. Съгласно чл. 57 АПК сроковете за издаване на индивидуален административен акт са до 14 дни от започване на производството, а административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, при която изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ - чл. 58, ал. 3 от АПК. В процесния случай след подаденото заявление и преди образуване на съдебното производство административният орган се е произнесъл по искането с изричен акт, който не е оспорен от И. – Писмо изх. № изх. № ОХ-05-343-/1/ от 22.02.2024г. на кмета на Община Харманли. Следователно, правилно административният съд е приел, че в настоящото производство няма годен за оспорване административен акт, поради и което жалбата на И. е недопустима. Правилно е посочено, че с посоченото Писмо изх. № ОХ-05-343-/1/ от 22.02.2024 г. / с погрешно посочен №ОХ-05-229-/1//09.02.2024г./ кметът на Община Харманли информира заявителя ,че не са налице нарушения на чл. 92 или на чл. 99а ЗГР, без изрично да е обективиран отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените по-горе лица. Този акт, предвид и приложената по делото административна преписка, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е годен за оспорване от лице с правен интерес, което като собственик на имота, на който е записан постоянният и настоящият адрес на лица, чиято дерегистрация се иска, е неблагоприятно засегнат. Това писмо по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР. Също така, писмото, освен че съдържа уведомление до И., препращайки към становището на комисията, е и крайният акт, с който приключва производството по подаденото искане от жалбоподателя и реално представлява отказ за заличаване на посочените от жалбоподателя в заявлението лица. Съдът, в настоящия състав на касационната инстанция не споделя и намира за неоснователен и необоснован сочения от частния жалбоподател довод за неправилност на обжалваното определение поради погрешното посочване в мотивите на определението номера и датата на издаване на писмото на кмета на Община Харманли, обективиращо на практика изричен отказ за дерегистрация по чл.99б ал.3 от ЗГР ,подлежащ на обжалване, тъй като от мотивите на определението става пределно ясно, че в случая се касае за допусната от съда техническа грешка при изписване номера и датата на издаване на писмото и съдът е имал предвид именно изпратеното до заявителя писмо изх.№ОХ-05-343-/1//22.02.2024г. на кмета на Община Харманли. Въз основа на така изложеното, следва, че обжалваното определение е правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,