Определение № 3949 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ч. И. срещу Определение № 1003 от 17.03.2026 г. по адм. дело № 377/2026 г. на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0332-000010 от 06.03.2026 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил, Районно управление Рила за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена веднага след прилагане на мярката, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Моли да бъде отменено обжалваното определение и присъждане на разноски. Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил, Районно управление Рила, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с жалба на М. Ч. И. срещу Заповед № 26-0332-000010 от 06.03.2026 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил, Районно управление Рила за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 06.03.2026 г. И. е управлявал МПС с прекратена регистрация от 03.02.2026 г. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. На датата на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение. На същата дата е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ. Заповедта е връчена на И. на 13.03.2026 г. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил е сключена на 06.03.2026 г. Жалбоподателят е отправил с жалбата искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането поради неизпълнение на условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. В конкретния случай регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП веднага след сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, валидна от 06.03.2026 г. 15:21:18 ч. до 05.03.2027 г. 23:59:59 ч. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и рискът за обществения ред е отпаднал. Продължаването на изпълнението на ПАМ спрямо водача се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, а придобива характер на санкция. По изложените съображения съдът е формирал неправилен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение. Определението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Тъй като основание за присъждането на разноски е изходът от главния спор (чл. 143, ал. 1 АПК), а не изходът от акцесорния, какъвто е настоящият, разноски в полза на частния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,