Определение № 60270 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 73860/18.09.2020 г., подадена от М. А. Г. срещу разпореждане от 09.09.2020 г., постановено по частно гр. дело № 2064/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба с вх. № 72070/03.08.2020 г., подадена от жалбоподателката срещу определение № 11694/16.07.2020 г., постановено по същото частно гражданско дело. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В частната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателката поддържа, че същото било постановено от незаконен съдебен състав, тъй като съдия Мадлена Желева, която го е постановила, е била младши съдия и е работила заедно с жалбоподателката, когато последната е била съдия в Софийския окръжен съд (СОС). Също в тази връзка се поддържа, че съдия Желева била съпруга на А. Г., който в качеството си на синдик в производство по несъстоятелност причинил имуществени вреди за над 10 000 лв. на жалбоподателката. При така твърдените от нея обстоятелства, жалбоподателката счита, че по отношение на съдия Желева са налице основания за отвод по чл. 22 от ГПК. Наред с горното, с частната жалба е направено и искане за възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателката с предходно разпореждане от 11.08.2020 г. на САС; за това искане жалбоподателката е подала и отделна молба с вх. № 74666/06.10.2020 г. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 11.08.2020 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателката в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на подадената от нея частна касационна жалба с вх. № 72070/03.08.2020 г., а именно: да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както и документ за внесена държавна такса в размер 15 лв. по сметката на ВКС. Препис от това разпореждане е редовно връчен лично на жалбоподателката на 18.08.2020 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. В рамките на предоставения ѝ от въззивния съд едноседмичен преклузивен срок, който е изтекъл на 25.08.2020 г. (вторник), жалбоподателката не е предприела никакви процесуални действия за изпълнение на дадените ѝ от съда указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. От горното следва, че правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 275, ал. 2 и чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е върнал с обжалваното разпореждане от 09.09.2020 г., подадената от жалбоподателката частна касационна жалба с вх. № 72070/03.08.2020 г., чиито нередовности не са отстранени. Неоснователни са оплакванията и доводите на жалбоподателката, че обжалваното разпореждане от 09.09.2020 г. било постановено от незаконен съдебен състав. С частната жалба не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че съдия Желева е работила заедно с жалбоподателката в СОС, както и че А. Г. е съпруг на съдия Желева и че същият в качеството си на синдик в производство по несъстоятелност е причинил имуществени вреди на жалбоподателката. Но дори и тези обстоятелства да бяха доказани, същите не попадат в никоя от хипотезите на основанията за отвод по т.т. 1-5 от алинея 1 на чл. 22 от ГПК, за които съдът следи служебно съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК; нито пък съставляват други обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдия Желева при постановяване на обжалваното разпореждане, по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като и самата жалбоподателка не е искала отвеждане на съдия Желева от разглеждането на делото, докато то е било висящо пред САС. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане от 09.09.2020 г. на САС за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Твърденията на жалбоподателката за причините, поради които тя не е могла да изпълни в срок указанията за отстраняването на нередовностите на частната ѝ касационна жалба, дадени ѝ с разпореждането от 11.08.2020 г., нямат отношение към валидността, допустимостта и правилността на обжалваното разпореждане от 09.09.2020 г., а са от значение единствено за основателността на искането ѝ за възстановяването на пропуснатия срок за изпълнението на тези указания, по което искане компетентен да се произнесе е САС, съгласно разпоредбите на чл.чл. 64-66 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение