Определение № 530 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение28.04.2011reporting judge Емил Томов

Ruling

Допуска до касационно обжалване решение № 704 от 20.05.2010г по гр.дело № 280/2010г. на П. окръжен съд Оставя без движение касационната жалба,в седмичен срок ищецът да внесе 457 лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай жалбата ще бъде върната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. К. Й. срещу решение № 704 от 20.05.2010г по гр.дело № 280/2010г. на П. окръжен съд ,с което е потвърдено решение № 2561от 19.10.2009г по гр.д. № 2838/2008г на П.. Иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД е отхвърлен, тъй като обещателката не е собственик на целия имот Обжалва ищцата ,в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса на материалното право - за възможността предварителен договор да се обяви за окончателен за част от имота при редуцирана цена и не е ли обещателят по предварителен договор изключителен собственик, макар имотът да е бил наследствен и правоприемството да легитимира и други лица с дял, ако признаците на едно необезпокоявано владение в полза на продавача по предварителен договор са налице за срок ,по дълъг от десет години. Довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа ,тъй като въпросите са решаващи и няма съдебна практика по тях. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос „може ли да се обяви за окончателен договор по реда на чл. 19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор за част от имота ,предмет на договора” Даденият с обжалваното решение отговор на въпроса е отрицателен. Основанието за допускане до обжалване следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид дадения вече по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК отговор на същия въпрос в реш. №537 от 08.07.2010г гр.д№349/2009г ІІІг.о и реш. № 773 от 10.02.2011г по гр.д № 600_2009г на ІV г.о на ВКС и противоречието на обжалваното решение с цитираната практика. По вторият самостоятелно изведен въпрос, свързан с придобивната давност, не е налице основание за допускане до касационно обжалване.Съгласно трайната практика на ВКС, давността не се прилага служебно и само титулярът на правото може да се позове на института. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Cited provisions

6