Определение № 42 от 09.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2009 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т., В. И. Б. и П. И. Т. срещу решение от 26.01.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г. При проверка редовността на касационната жалба съставът на ВКС констатира, че в същата не е посочен обжалваемият интерес на касаторите и че по делото липсват доказателства за установяване на това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска /респективно обжалваемият интерес/ по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендирания имот, а ако такава няма- на пазарната му цена. В случая по делото не е представено нито удостоверение за данъчна оценка на процесния имот към релевантния за определяне на обжалваемия интерес момент /момента на подаване на касационната жалба/, нито пазарна оценка на този имот. Поради това и тъй като съгласно чл.286, ал.1, т.3 от ГПК процесуално задължение на въззивния съд е да следи за допустимостта на касационната жалба с оглед изискването на чл.280, ал.2 от ГПК, а когато констатира такава недопустимост- да върне жалбата, настоящото дело следва да се прекрати и върне на въззивния съд за изпълнение на тези негови задължения по администриране на жалбата. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия