Определение № 418 от 22.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е образувано по частна жалба подадена от М. П. С., Н. Д. С. и Р. Д. С. срещу разпореждане № 34 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 5294/08 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е постановено връщане на частна жалба вх. № 5190 от 31.05.2010 г. като недопустима. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, отмяна на което се иска, е върната частна касационна жалба подадена срещу определение от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5294/08 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение постановено по гр. д. № 292/2008 г. на Търговищки окръжен съд. Разпореждането е мотивирано с това, че този съдебен акт не подлежи на следващ контрол, тъй като такава правна възможност не е предвидена в закона. В частната жалба са релевирани довод, за неточно посочване годината на постановяване на разпореждането и за това, че първоинстанционното гр. д. № 296/2006 г. по описа на районен съд Омургат е образувано преди влизане в сила на ГПК от 2008 г., поради което производството по него до приключването му следва да се извършва по отменения ГПК. Доводите са неоснователни. Разпореждането, отмяна на което се иска, е обявено под № 34 на 1.07.10 г. В случай, че погрешно е била нанесена 2009 г. вместо 2010 г. (в приложеният екземпляр годината е поправена), се касае до техническа грешка, която не се отразява върху валидността на акта, още повече че частната жалба е постъпила в съда на 31.05.2010 г. и обективно невъзможно е съдът да се е произнесъл по нея преди датата на постъпването й в съда. Незаконосъобразен е доводът, че производството по делото следва да завърши по правилата на ГПК отм. Въззивното решение, което е било обжалвано с касационна жалба, е било постановено на 3.11.2008 г., след като делото е било върнато на Търговищки окръжен съд за ново разглеждане от ВКС. Касационната жалба срещу него е подадена след влизане в сила на новия ГПК, поради което приложимият процесуален закон е ГПК от 2008 г. Въззивното производство е образувано също след влизане в сила на новия ГПК, поради което и по аргумент от § 2, ал. 2 ГПК отмененият процесуален закон е бил неприложим и за него. С постановяването на определението от ВКС в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационна проверка на въззивното решение, е изчерпан предвиденият процесуален ред и това определение не подлежи на съдебен контрол, тъй като такъв не е предвиден. Като е разпоредено връщане на подадената срещу него частна касационна жалба е приложен правилно закона. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а разпореждането в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.