Решение № 160 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2008 г.

Производството е по реда на § 2 ал.12 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.231 ал.1 б.”б”,”в” и „е” ГПК/отм./и чл.233 ал.2 ГПК/отм./. Образувано е по молба на Ш. М. К. от с. К.,община В. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд - В. № 295 от 30.12.2005 год., постановено по гр. д. № 584/2005 год.,с което М. И. К. и съпругата му А. М. К. са признати по отношение на А. А. К. и съпругата му Ю. А. К. за собственици на поземлен имот,находящ се в с. К.,общ. Велинград и представляващ имот с пл. № 43 в кв.14 с площ от 365 кв.м. по действащия план на селото,ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м.,ведно с паянтова сграда със застроена площ от 25 кв.м. В молбата за отмяна се твърди,че влязлото в сила решение е основано на документ с невярно съдържание – предварителния договор от 1971 год. с посочени ЕГН-та на страните и извършено престъпно действие от ищцовата страна М. И. К. Молителят счита,че е засегнат от влязлото в сила решение,тъй като е бил лишен от възможността да участва в развилото се производство пред първоинстанционния съд,въпреки,че имота е деклариран от него и той заплаща дължимите данъци. Ответницата по молбата за отмяна А. М. К. ,заместена в производството от правоприемниците си Е. М. Х. ,Б. М. К.,Х. М. Б. и И. М. ,счита молбата за просрочена и я оспорва като неоснователна в писмения отговор. Върховният касационен съд, състав на І г.о.,като разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посочените отменителни основания приема следното: Молбата за отмяна е недопустима,защото е подадена от ненадлежна страна. Отмяната по реда на чл.233 ал.2 ГПК,като средство за защита срещу неправилните решения е предоставена на трети лица,които не са взели участие по делото,но които са обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното по спора съдебно решение,т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението им е противопоставима и за тях не съществува друга възможност за защита на притежаваните права. В конкретния случай,в който предмет на установителния иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК е правото на собственост върху процесния недвижим имот необходимо другарство,респ.основание по чл.233 ал.2 ГПК, би било налице,ако спорното право принадлежи на молителя и на ответниците по иска,т.е. да е налице съсобственост върху процесния имот – хипотезата на чл.172 ал.2 ГПК. Молителят е наследник на ищците - съпругата му А. М. К. ,чието право на собственост е признато. Следователно субективните предели на силата на присъдено нещо на постановения акт не касаят молителя и той разполага със самостоятелен път на защита на своите права. От изложението в молбата за отмяна се изяснява,че молителят претендира самостоятелни права на собственост върху процесния имот и фактически обективира наличието на спорно материално право,което обаче не може да се защити по пътя на отмяната на влязлото в сила решение. Неуместно е позоваването в молбата и на основанията по чл.231 ал.1 б.”б”,”в” и „е” ГПК,тъй като неучастието на необходимия другар,ако има такова е самостоятелно основание за отмяна на решението,без връзка с основанията по чл.231 ГПК. Освен това молба за отмяна по чл.231 ГПК има право да подаде само заинтересована страна,т.е. участвала по делото страна,за която влязлото в сила решение е неизгодно. Влязлото в сила решение не може да се противопостави на лице,което не е взело участие по делото,поради което и това лице не е легитимирано да инициира производство по отмяна на основание чл.231 ГПК. Подадената молба за отмяна е и извън предвидения в чл.232 ал.1 ГПК пределен срок за предявяването й/една година от влизане на решението в сила/,започнал да тече от 26.01.2006 год. По изложените съображения молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, Първо отделение