Определение № 430 от 19.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2017 г.

Производството е по чл.230 ГПК. С определение №178/06.6.2017 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – решение №3/2014 г. от 31.7.2017 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Производството по делото е образувано е по частна жалба от Е. Е. В. от [населено място] срещу определение №62/27.02.2017 г. по гр.д.№307/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молба, вх.№14264/31.10.2016 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно определение №728/11.10.2016 г. по в.ч.гр.д.№540/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, III г.о., е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като подробно е развил съображенията си за това. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът по частната жалба – Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ – В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения: Обжалваното определение на тричленен състав на ВКС, I г.о., като краен резултат е правилно. Съгласно отговора на шестия от поставените въпроси в цитираното тълкувателно решение „Не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.“. Настоящият казус не попада в изключението, визирано в посоченото разрешение на въпроса „Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?“. Поради това частната жалба е неоснователна, обжалваното определение – правилно, и като такова същото следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,