Определение № 305 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. М. – процесуален представител на ответницата по исковата молба М. И. П. от[населено място], [община], област В. Търново, против въззивно решение №61/23.3.2010 г. по гр.д.№78/2010 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение е обезсилено като недопустимо решение №785/20.11.2009 г. по гр.д.№1045/2009 г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Г. Т. против М. И. П. иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата 8000 лева – продажна цена на нива от 23,998 дка и лозе от 1,499 дка и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за плащане на законната лихва в размер на 1000 лева, и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, за разглеждане на иск с правно основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.19, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за посочените суми. Първо инстанционното решение е отменено в частта за разноските и оставено в сила в останалата част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос: “След като първоинстанционният съд е приложил текстовете на чл.145, ал.2, и чл.146 ГПК, за ищеца е дадена възможност да уточни претенцията си, във връзка с което е изготвен доклад от съда, в тома число и относно правната квалификация на предявения иск и ищецът не е възразил с твърдение за обратното, макар да му е предоставена такава възможност, процесуално допустимо ли е във въззивната инстанция докладваната от първоинстанционния съд правна квалификация да се приеме за погрешна. В изложението се сочи също така, че доколкото става въпрос за нов процесуален ред и не е налице съдебна практика, даваща отговорна този въпрос, касационната жалбоподателка застъпва становище, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се и две решения – от 11.4.2003 г. по гр.д.№1599/2002 на САС и №139/07.5.2009 г. по гр.д.№6505/2007 г. на ВКС, І г.о. Ответникът по касация – И. Г. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационната жалбоподателка въпрос е релевантен за спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На касационният жалбоподател следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 220 лева по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,