Определение № 145 от 03.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2243/2016 г.

С поредна молба вх.№ 7406 / 30.06.2017 год., [фирма] – дружество, конституирано като ответна страна в производството по чл.303 ГПК, образувано по молба на [фирма], доколкото е имал качеството на трето лице – помагач на същата страна в исковото производство, образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] и решението по което е предмет на исканата отмяна, претендира настоящият състав да отмени определение № 138/ 26.06.2017 год., с което е разпоредено внесената от молителя [фирма] парична гаранция,за спиране на изпълнението по решението – предмет на исканата отмяна,на основание чл.309 ГПК, да се преведе по сметка ЧСИ С. С., за удовлетворяване на взискателя [фирма]. Молителят твърди, че с внасянето на паричната гаранция, за вносителя [фирма] е възникнало вземане спрямо Върховен касационен съд, което същият е цедирал в полза на [фирма], поради което неправилно паричната гаранция е преведена в удовлетворяване взискателя по изпълнителното дело, вместо по посочена с предходна молба банкова сметка на [фирма].Молителя очевидно изхожда от качества „ ищец „ и „ответник„, съответно на [фирма] и [фирма],с оглед производството по отмяна по чл.303 ГПК, инициирано от [фирма], а не от качествата им на ищец и ответник в исковото производство - по гр.д.№ 4959 / 2011 год. на Варненски районен съд, с решението по което, влязло в сила, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата, идентична с размера на внесената гаранция. Неправилно се възпроизвежда в молбата съдържанието на резолюциите на докладчика по т.д. № 2243 / 2016 год. от 16.06.2017 г. и 23.06.2017 год.,резултат от погрешно съставено по резолюциите уведомление от секретаря на състава от 26.06.2017 год.. С приключване производството по чл.303 ГПК, според молителя е отпаднало основанието за задържане на гаранцията и възникнало право за възстановяването й в полза на вносителя й или трето посочено от него лице – [фирма], в качеството му на цесионер на вземане от парична гаранция. Макар да не е длъжен да разяснява актовете си, които и при ползване на компетентна юридическа помощ молителят не би имал затруднение да възприеме, тъй като за спорните според молителя въпроси е налице и постановено Тълкувателно решение № 6 / 23.10.2015 год. по тълк.дело № 6 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС – т.2, настоящият състав пояснява следното: В хипотезата на присъдено, с влязло в сила съдебно решение, парично вземане, функцията на вносимата парична гаранция, съгласно чл.309 вр. с чл.282 ал.2 - 6 ГПК съставляваща предпоставка за допускане спиране изпълнението на влязло в сила решение – обект на производство по молба за отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК, е да обезпечи изпълнението на задължението – чл.282 ал.5 ГПК, в случай, че молбата за отмяна не бъде уважена. С внасянето му по сметка на ВКС не възниква облигационно правоотношение между вносителя и ВКС, а правоотношение между залогодател – вносителя и залогополучател – лицето, чието вземане е присъдено с атакуваното – в случая чрез молба за отмяна – съдебно решение.Съгласно преждепосоченото ТР № 6/ 2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, между залогодателя и ВКС се касае за особено правоотношение, уредено в специални процесуални норми,досежно процедурата и предпоставките за освобождаване на паричната гаранция, при това обусловено не само и единствено от приключване производството – в случая по чл.303 ГПК, а от резултата от същото.Видно от мотивите към т.2, законосъобразна хипотеза е и превеждане паричната гаранция по сметка на съдебния изпълнител, за удовлетворяване на обезпеченото вземане на залогополучателя – [фирма]. В случай на отхвърляне молбата за отмяна, какъвто е настоящият, паричната гаранция би могла да бъде върната на вносителя само ако постъпи искане от обезпеченото лице – в случая [фирма], че е вече удовлетворено, каквото няма. Същевременно, писмото на ЧСИ С. С. изрично посочва, че изпълнителното дело във връзка с удовлетворяване взискателя по който се претендира превеждане сумата по паричната гаранция, е образувано по изпълнителен лист въз основа на решението по гр.д.№ 4959/2011 год. на Варненски районен съд, предмет на исканата отмяна и доколкото не се сочи промяна в страните по същото, съгласно предпоставки по смисъла на чл.429 ГПК, страни следва да са страните в исковото производство – взискател [фирма] и длъжник- [фирма]. Но дори и промяна в страните,съгласно чл.429 ГПК,би било обстоятелство съобразимо единствено в изпълнителното производство,а не от състава по настоящото дело. Молбата за отмяна на осъдителното за [фирма] съдебно решение е оставена без уважение. Съгласно чл.282 ал.5 ГПК, към която норма чл.309 ал.1 ГПК изрично препраща, паричната гаранция, съизмерима със сумата, която дружеството е осъдено да заплати на [фирма], следва да удовлетвори изпълнението му в полза на носителя на облигационното вземане – [фирма]. Предвид гореизложеното, няма никакво основание за отмяна на определение № 138/26.06.2017 год., поради което Върховен касационен съд, първо търговско отделение