Решение № 13273 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2015 г.

Решение № 13273 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховен административен съд (ВАС) е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба ( с оглед характера на производството неправилно именувана "жалба") от ПП "Християндемократическа партия на България", гр. София, представлявана от адв. Ирина Юлий Абаджиева - Репуц - председател, с която оспорва бездействие в хипотезата на чл. 257 АПК на Министъра на финансите по задължение за изплащане на дължима държавна субсидия за 2015 г. по реда на Закона за политическите партии (ЗПП). Твърди се, че с връчената на партията Заповед № ЗМФ-51/22.01.2015 г. на Министъра на финансите е наредено изплащането на средства за субсидиране на политически партии и коалиции, съгласно Чл. 27, ал. 2 от ЗПП и чл. 63 от ЗДБ на РБ, включително и на партия "Християндемократическа партия на България" като партия имаща право на държавна субсидия, като участник в парламентарно представена коалиция, след представянето в срок до 16 април 2015 г. в МФ на визирани в самата заповед документи, включително наличието на коалицонно споразумение, а при липса на такова в същия срок партиите са уведомени да представят декларации на избраните народни представители от техните листи за принадлежност към съответни парти от коалицията, за да се приложи втората хипотеза на чл. 25, ал. З от ЗПП. Твърди се още, че ПП "Християндемократическа партия на България" с вх. № 91-00- 48/16.04.2015 г. в указания срок е подала заявление за получаване на част от субсидията, като е приложи коалиционното споразумение, вкл. и анекси към него и всички останали искани от МФ и от закона документи, но въпреки това, Министърът на финансите не е разпоредил част от нея ( 1/7 по доводите на жалбоподателя) от дължимата държавна субсидия по чл. 25 ЗПП да бъде изплатена на ПП "Християндемократическа партия на България". По подробно посочени обстоятелства от фактическа и правна страна, допълнително развити и в писмена защита, жалбоподателят моли бездействието на министъра да бъде преустановено като бъде осъден да изплати претендираната държавна субсидия на ПП "Християндемократическа партия на България" при зачитане на коалиционното споразумение и разпределяне на субсидията по равно на партиите от коалицията. Претендира заплащане на разноските по делото. Ответникът - Министъра на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Григоров оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по наредбата. Представени са писмени бележки. Върховният административен съд - Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди представените и приети по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното: Искът е подаден от активно легитимирана страна в срока по чл. 257, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим, като разгледан по същество е неоснователен по следните съображения: По делото е безспорно, че на 19.08.2014 г. за участие в изборите за народни представители за Народно събрание на 05 октомври 2014 г. е подписано предизборно политическо споразумение на Коалиция от партии "Реформаторски Блок", в състав от пет партии, както следва: ПП "Български земеделски народен съюз", представлявана от Николай Нанков Ненчев; ПП "Движение България на гражданите", представлявана от Меглена Щилиянова Кунева; ПП "Демократи за силна България", представлявяна от Радан Миленов Кънев; ПП "Народна партия свобода и достойнство", представлявана от Корман Якубов Исмаилов и ПП "Съюз на демократичните сили", представлявана от Божидар Цецов Лукарски. Безспорно е също, че с АНЕКС № 3 от 20.08.2014 г., към това Предизборно политическо споразумение се присъединяват още две партии, както следва: ПП "Българска нова демокрация", представлявана от Васимир Иванов Радулов и ПП "Християндемократическа партия на България", представлявана от Ирина Юлий Абаджиева - Репуц. Безспорно е също, че след проведените на 05 октомври 2014 г. избори, няма избран народен представител от ПП "Християндемократическа партия на България". В конкретния случай съгласно чл. 8 от подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение, субсидията се разпределя между съставляващите я партии в съответствие с тежестта на всяка партия съгласно Анекс № 2 и се изплаща съгласно реда и правилата на Анекс № 2, като е записано, че анекса е неразделна част от споразумението. Видно от този Анекс № 2, на който е поставена дата 15.08.2014 г. а не датата на споразумението 19.08.2014 г., държавната субсидия се разпределя в конкретно посочени проценти между първоначално подписалите споразумението пет партии и общия сбор на процентите е 100 %. С т. 2 от Анекс № 3 от 20.08.2014 г. партиите се съгласяват, че клаузите на коалиционното споразумение от 19.08.2914 г. остават непроменени и в сила, което означава, че и присъединилите се допълнително две партии приемат условията на това коалиционно споразумение, включително и на Анекс № 1 от 19.08.2014 г. и на Анекс № 2 от 15.08.2014 г., в който очевидно е допусната грешка при изписване на датата и вместо 19.08. е написана 15.08.2014 г. Отпускането на държавната субсидия за политически партии и коалиции е уредено в глава трета от Закона за политическите партии (ЗПП). Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПП държавната субсидия за политически партии и коалиции се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет. Законодателят е предвидил императивно срокът за изплащане на субсидията - тя се изплаща на четири части, платими съответно до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 20 декември на съответната година. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПП определянето на процедурата за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се извършва от министъра на финансите, който със Заповед № ЗМФ-51/22.01.2015 г. на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПП е определил редът за разпределяне на държавната субсидия. Въз основа на тази заповед са изпратени и указания за представяне на документи на политическите партии и коалиции, отговарящи на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от ЗПП. Съдът намира, че не следва да обсъжда законосъобразността на Заповед № ЗМФ-51/22.01.2015 г. на Министъра на финансите, тъй като не е предмет на делото. Партиите са предупредени, че ако не постигнат съгласие и не представят в дадения срок валидно и общопризнато споразумение за разпределение на субсидията, то министърът ще изпълни втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП като разпредели държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии, то това писмо е относимо за спора. А съгласно т. 7 от Заповед № ЗМФ-51/22.01.2015 г. на Министъра на финансите, която безспорно е административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, "при непредставяне в срок на някой от изискуемите по тази заповед документи, при констатирани непълноти, неточности или несъответствия в документите, представени от съответните партии и/или коалиции, както и в случаите на спор, възникнал във връзка с изпълнение на коалиционно споразумение, Министерството на финансите незабавно уведомява всички заинтересовани партии и/или коалиции, като посочва конкретните нередности, които следва да се отстранят. До отстраняването им Министерството на финансите не превежда дължимата субсидия на съответната партия или партии от състава на съответната коалиция". Въз основа на горепосочената заповед в Министерството на финансите са депозирани в срок заявления за разпределяне и превеждане на държавна субсидия за 2015 г. от всички седем партии от КП "Реформаторски блок", в които изрично се посочва, че липсва актуално коалиционно споразумение, определящо начина на разпределение и превеждането на държавната субсидия между партиите в рамките на КП "Реформаторски блок". Последното се потвърждава от всяка една партия, включително и настоящия ищец (стр. 1, изр. последно от заявлението). Предвид горното, всички партии от коалицията, с изключение на ХДП, са представили съгласно втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП декларации по образец от народни представители за принадлежност към съответна партия в рамките на КП "Реформаторски блок" и са поискали разпределение на държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Единствено ищецът не приложил към заявлението си нито декларация за принадлежност на избрани народни представители, нито валидно коалиционно споразумение, в което да е определен редът и начинът за разпределение на държавната субсидия. Поради липсата на представено в Министерството на финансите валидно и общопризнато споразумение относно начина на разпределяне и превеждане на държавната субсидия за КП "Реформаторски блок" по смисъла на чл. 25, ал. 3, пр. първо от ЗПП, както и в съответствие с представените декларации за принадлежност, министърът на финансите е приложил хипотезата на чл. 25, ал. 3, пр. второ от ЗПП като е отпуснал в пълен размер и в определения в чл. 25, ал. 1 от ЗПП срок държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии, въз основа на представените в Министерството на финансите данни. При изрично и изчерпателно посочени две алтернативни хипотези при изплащане на субсидията и при липсата на валидно и общопризнато коалиционно споразумение в настоящия случай, субсидия е преведена в пълен размер на КП "Реформаторски блок" въз основа на втората хипотеза. Министърът на финансите няма изрично представени от закона правомощия за разрешаване на възникнал досежно коалиционно споразумение спор, нито има правомощия да преразглежда или тълкува коалиционно споразумение или представени декларации и с оглед законосъобразно превеждане на държавната субсидия за коалиция, затова министърът на финансите е приложил втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. Нещо повече - в случая всички избрани от КП "Реформаторски блок" депутати са представили декларации за принадлежност към партия от състава на коалицията и субсидията е изплатена изцяло на коалицията за всеки един избран народен представител, като министърът на финансите е изпълнил точно вмененото му в ЗПП задължение. Предмет на защитата по чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на организацията като субект в правоотношението. В случая по отношение на административното правоотношение е възникнал правнорелевантен факт, имащ значение на правопрекратяващ и този факт препятства възможността за издаване на разпореждане за извършване на исканото действие. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като видове индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая издаването ( или отказ от издаване) на заповед по реда на чл. 25, ал. 3 ЗПП представлява правно действие и като такова същото не изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а подлежи на отделен самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В случая не се обжалва нито изричен, нито мълчалив отказ - приравнен на индивидуален административен акт, нито е налице хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. Претенцията е за издаване на заповед, която ищецът погрешно квалифицира като фактическо действие. Заповед за признаване или отричане на права е волеизявление с правни последици - т. е. правно действие. Неиздаването на заповед от МФ за разпределение на субсидия по ЗПП, не представлява неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК. За да е налице бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган и вместо да изпълни правомощието си бездейства. Неиздаването на административен акт, за което е предвидена специална процедура по защита не води и не може да се приравнява като бездействия на административния орган. Предвид горното искът с правно основание чл. 257 АПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В конкретния случай е налице своевременно направено от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По въпроса за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатско такова на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, е постановено тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, което според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Затова жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева.