Определение № 9265 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н., с [ЕГН], срещу Определение № 6882 от 02.07.2024 г., постановено по адм. д. № 569 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск с обезпечителна мярка спиране на изпълнението на задължение от 56,28 лв. „излязло с Фактура [номер] за 2024/001 на Местни данъци и такси към общ. Варна.“ Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е недопустимо и неправилно. Сочи, че молбата му пред АС – Варна била нередовна и следвало да се дадат указания за отстраняване на нередовностите. Смята, че искането му следвало да се остави без разглеждане, тъй като било недопустимо. Излага доводи, че били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като твърди, че съдът не съобразил, че молбата му била нередовна. Не било ясно и как АС – Варна се приема за компетентен съд. Излага аргумент, че не следвало да има изпълнително дело, за да се иска спиране на изпълнението на административния акт. Моли обжалваното определение да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд със задължителни указания да бъдат отстранени нередовностите по молбата, да бъде определен компетентен съд и да бъдат изложени мотиви. Моли също така определението да се отмени и да се постанови ново по същество като бъде допуснато обезпечение на настоящия и/или бъдещ иск чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението на цитираната фактура. Ответникът - директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна не представя възражение или отговор на предявената частна жалба. За да се произнесе по частната жалба, настоящият дежурен съдебен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението, предмет на проверка, е постановено по молба, подадена на 01.07.2024 г. от Н. А. Н. до АС – Варна в хода на образуваното адм. д. № 569 по описа на този съд за 2024 г., инициирано от същото лице. От него била предявена жалба срещу писмо с рег. № МД-Т24002031ВН от 13.03.2024 г., с което директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Варна е отказал да направи корекция на начислените задължения за данък върху превозните средства (ДПС) за притежаван от Н. лек автомобил. В молбата си от 01.07.2024 г. Н. поискал да бъде допуснато обезпечаване на „бъдещ или настоящ иск с обезпечителна мярка спиране на изпълнението на задължение“ за втора вноска за ДПС за 2024 г. в размер на 56,28 лв. към Община Варна, обективирано в извадка от системата ePAY по партиден № [номер] за 2024 г. на физическото лице. Съдът съобразил, че в случая за посоченото задължение нямало издаден акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) в тежест на молителя, нито имало данни да се дължи произнасяне във връзка с такъв по искане за спиране на основание чл. 153, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Нямало данни и за обжалване на издаден АУЗД, за да бъде съответно постановено спиране по реда на чл. 157, ал. 2 - 4 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ. Изложил съображения, че задължението възниква по силата на закон, а не по силата на административен акт, а дори да съществува основание за допускане на спиране, то щяло да има само временен характер и нямало да се преодолее засягащото Н. препятствие, че автомобилът му не може да премине годишен технически преглед. Нямало данни да е образувано и изпълнително дело, чието спиране да се иска. Не съществувала и индиция от твърденията на Н., че предстои той да предяви бъдещ иск или че вече е предявил такъв, включително по ЗОДОВ. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на направеното искане от Н. и го отхвърлил. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 389, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, като обезпечение се допуска по всички видове искове. По предписанието на чл. 390, ал. 1 и ал. 3 ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата (чл. 395, ал. 1 ГПК). По искането за допускане на обезпечение компетентен да се произнесе е съдът, който е компетентен да разгледа иска според правилата на родовата и местната подсъдност. Видно от обстоятелствената част и петитума на предявената от Н. „молба по чл. 389 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК“, конкретизация относно това какъв иск е предявен или ще бъде предявен не се съдържа. Впрочем, такава яснота не се въвежда и с предявената частна жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, доколкото в петитума й се преповтаря и петитума на искането за допускане на обезпечение, заявено пред АС – Варна. Правилно, за да отхвърли предявеното от Н. искане, първоинстанционният съд е съобразил посоченото по т. 8 от обжалваното определение, което е било достатъчно за решаване на въпроса по така заявеното от него искане. Неяснотата и непълнотата на искането, предявено от Н., не е било основание съдът да го остави без движение като нередовно. Недължимо е било даването на указания за изправянето на тази нередовност, предвид изискването за бързина на производството (арг. чл. 395, ал. 2 ГПК) и липсата на преклузия за отправяне на ново искане. Предвид изложеното, искането, отправено от Н. до първоинстанционния съд, за допускане на обезпечение не е във връзка с предявен от него иск, нито с твърдение, че такъв и какъв ще бъде предявен. Делото в АС - Варна, образувано по жалбата на Н. срещу писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г., не може да се възприеме като предявен "настоящ иск", предвид въведените от самия молител алтернативни твърдения в молбата му за наличие на обезпечителна нужда с оглед предявяване на неуточнен "настоящ и/или бъдещ иск". По горните съображения обжалваното определение следва да остане в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, дежурен съдебен състав на първо отделение