Определение № 10717 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - София срещу Определение №8224 от 11.06.2024 г. по адм. дело № 2636/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ). С определението, в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е отхвърлена молбата на директора на ОПУ - София за изменение на Решение №5991 от 22.05.2024 г. по адм. дело № 2636/2024 г. на АССГ в частта за разноските. Частният жалбоподател – Директорът на Областно пътно управление – София, чрез процесуалния си представител, сочи, че определението е незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, а присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение е следвало да се намали поради прекомерност. Излага, че в подаденото заявление-молба от Г.Николов – главен юрисконсулт в ОПУ – София на Агенция „Пътна инфраструктура“, ангажираният процесуален пълномощник е посочен същевременно и като съдебен адрес (чл. 39 Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК). Това е видно както от самите пълномощни по делото, така и от изричното отбелязване в депозираното заявление-молба на адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Цар Борис III“, №215, ет. 5. С оглед посоченото счита, че ненадлежно се явява връчването на обжалваното определение и би следвало срокът за обжалването му да тече от редовното връчване на същото. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – „ДМД консултинг“ ООД изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на частната жалба. Прави искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно – като неоснователна, а определението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като извърши проверка по допустимостта на подадената частна жалба, намира, че тя се явява процесуално недопустима, предвид следните съображения: Обжалваното в настоящето производство определение е надлежно съобщено на частния жалбоподател на 18.06.2024 г., като е връчено на А. Йовчева – младши експерт. Установеният в чл. 248, ал. 3 ГПК срок за обжалване на определението, в случая 14-дневен, предвид срока за обжалване на решението, чието изменение е отказано, е изтекъл на 02.07.2024 г. (вторник – присъствен ден). Жалбата на директора на ОПУ - София, въз основа на която е образувано настоящето производство, е подадена на 03.07.2024 г. С разпореждане от 31.07.2024 г. на АССГ, на частния жалбоподател, наред с други дадени му указания, е указано в 7-мо дневен срок от съобщаването да представи доказателства, че при подаване на частната жалба е спазен срокът по чл. 248,ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Същият е предупреден, че при неизпълнение на указанието в срок жалбата ще бъде върната. Съобщението за посоченото разпореждане е редовно връчено на 01.08.2024 г. С молба депозирана на 05.08.2024 г. процесуалният представител на частния жалбоподател е изпълнил други указания на съда, но не е представил доказателства за подаването на частната жалба в срок. Такива не са представени и до изтичането на срока за изпълнение на разпореждането на съда. Предвид изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е депозирана след изтичането на 14-дневния преклузивен срок, за спазването на който съдът следи служебно. След изтичането на срока се погасява и правото на страната в спора да обжалва съдебния акт. Жалбата на директора на ОПУ - София следва да се остави без разглеждане - като просрочена, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено. Неоснователно е изложеното в частната жалба съображение, че определението от 11.06.2024 г. не е било редовно връчено, поради което не е започнал да тече срок за обжалването му. Молбата-заявление за изменение на решението в частта за разноските е подадена от главен юрисконсулт Г. Николов, пълномощник на директора на ОПУ – София, като в нея е посочен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5. Посоченият адрес е именно адресът на Областно пътно управление – София. На този адрес е връчено на страната обжалваното определение, което е получено от А. Йовчева – младши експерт. Противно на твърдението в частната жалба подалият молбата-заявление юрисконсулт не е посочен в нея като лице на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат (съгласно чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс), за да се приеме, че получаването на съобщението от друго, работещо в ОПУ – София лице е нередовно. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, изр. последно във вр. с чл. 215, т. 3 и с чл. 231 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,