Определение № 60854 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 303 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 301 по описа за 2021г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 500750 от 10.02.2021г. по гр.д. № 156/2020г. на РС Разлог като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване в щата със заповед № 16 от 23.12.2019г. и нейната отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност „информатор“и за заплащане на обезщетение в размер на 3 360лв. за оставане без работа за периода 3.02.2020г. – 3.08.2020г., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В щатното разписание на Народно читалище „Д.Б. 1925“ Добринище са били предвидени 4 щата. На свое заседание на 16.11.2019г. настоятелството е взело решение за одобряване промяна в щатното разписание, считано от 1.01.2020г., съгласно която заеманата от ищцата бройка за длъжността „информатор“ се закрива и на нейно място се открива нова длъжност „организатор събития“, при запазване на общата щатна численост /от 4 щата- секретар, библиотекар, организатор събития и чистач/. При тези данни въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно поради неустановеност на въведеното от ищцата единствено основание за оспорване – липса на реално извършване на съкращаване в щата. При съпоставка на трудовите функции на съкратената длъжност и новооткритата, е достигнал до извод за липса на съвпадане. Трудовата дейност на длъжността „информатор“ е изцяло техническа - работа с компютър по основните текстообработващи и таблични програми и продукти, цялостно обработване на информацията за дейността на читалището. Длъжността „организатор събития“ е изцяло организационна и е свързана със задължения относно организиране на художествено – творческа дейност, музикални програми, събития и дейности в сферата на културата/опазване на духовните ценности, фолклорното наследство и развитие на културната институция, изискваща лично участие като изпълнител и подпомагане на певчески групи/. В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен в противоречие с установената практика. Излага доводи за неправилност на въззивния акт, поради постановяването му в нарушение на закона и процесуалните правила поради липса на произнасяне по всички наведени основания във въззивната жалба и по-специално, че новото щатно разписание е в сила от 1.02.2020г., а трудовото й правоотношение е прекратено на 23.12.2019г. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав счита, че пред вид липсата на конкретно поставен въпрос като общо основание за допустимост, не е възможно да се допусне касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Без него обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, като съдът не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следва да се посочи и че основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ГПК, които само могат да са предмет на настоящето производство, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, поради което не могат да се обсъждат изложените от касатора доводи за това, че въззивния акт е постановен в нарушение на закона и процесуалните правила. Следва да се има пред вид, че е налице съкращаване в щата, когато компетентният орган е премахнал една длъжност и на нейно място е създал друга, която е с различни трудови задължения и функции, и различни изисквания за заемането й. Когато датата на уволнението е последният работен ден на годината, а новото щатно разписание е от първия работен ден на следващата година, датата на уволнението не може да се определи като предхождаща го. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд