Определение № 2 от 04.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4758/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1835/13.07.2018 г., подадена от П. Х. А. и М. Х. А., чрез пълномощника адвокат М. И., за отмяна на влязло в сила решение № 87/31.01.2017 г. по в.гр.д. № 599/2016 г. на ОС-Добрич в частта, с която е отменено решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012 г. на РС-Тервел в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба и е допуснато нейното извършване за посочените в решението недвижими имоти,между посочените със същото съделители, при съответните квоти за всеки от тях,на основание член 303,ал.1,т.4 ГПК. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима по следните съображения: Молителите твърдят,че решението,предмет на молбата за отмяна,противоречи на решението на Районен съд,гр.Тервел по първата фаза на делбата в тази му част,както и на влязло в сила Решение на Поземлена комисия. Отмяна на основание член 303,ал.1,т.4 ГПК е допустима,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. В случая молителите основават искането си за отмяна,като посочват две решения, постановени в различни инстанции по един и същи спор. Основанието за отмяна по член 303,ал.1,т.4 не е налице,когато не се касае до противоречиви решения по тъждествено спорно право-предмет на две дела,а до решения в различни инстанции по предявения спор,каквото се сочи от молителите в молбата им.В тази хипотеза липсва друго влязло в сила решение извън атакуваното,с което е разрешен правен спор между страните. На следващо място, решението на поземлената комисия, на което се позовават молителите, е решение на административен орган, а не съдебно решение по гражданскоправен спор по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд