Решение № 8054 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2016 г.

Решение № 8054 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. от [населено място] срещу решение № 53/17.06.2016 г. на Административен съд гр. Г. по адм. д. № 35/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в м. Д., [населено място], където се намира собствения й имот, община Севлиево не предоставя услугите по поддържане/почистване на териториите за обществено ползване, и обезвреждане на отпадъци в депа, поради което и Д. не следва да заплаща такса битови отпадъци /ТБО/ за тези два компонента. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № 4221/24.08.2015 г., издаден от главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево, потвърден с Решение № 4221 от 19.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ПМДТ" при община Севлиево. Ответникът, Директорът на Дирекция "ПМДТ" при община Севлиево, в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на ВАС приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Досежно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставът прави следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред Административен съд Г. е образувано по жалба на Н. И. Д. от [населено място] срещу Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № 4221/24.08.2015 г., издаден от главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево, потвърден с Решение № 4221 от 19.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ПМДТ" при община Севлиево. За да направи извод за законосъобразност на акта, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, е обосновал, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. При анализ на събраните в хода на производството доказателства, касационната инстанция констатира, че изводите на АС Г. за дължимост на ТБО за всеки от данъчните периоди /2010 – 2014 г. / за процесния имот по пункт 2 и 3 /поддържане на териториите за обществено ползване, и обезвреждане на отпадъци в депа/, са направени, без последните да са обосновани от фактически установявания на релевантните факти. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК, когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Чл. 171, ал. 4 АПК вменява задължение на съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Административен съд Г. в случая е насрочил делото в открито съдебно заседание, като в разпореждането за насрочване от 18.03.2016 г. е дал общи указания за разпределение на доказателствената тежест. Във връзка с това разпореждане, ответникът е ангажирал доказателства по опис на л. 44 по делото, като за доказване реалното предоставяне на услугата представя Наредбата на общината за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги; Решенията на Общински съвет Севлиево по години, с което се определят план –сметки за 2010-2014 г. Заповеди по години на кмета на общината с правно основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; решението на МОСВ за регионално депо и декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Въз основа на анализ на така събраните доказателства, съдът е обосновал извод за дължимост на таксата за посочените погоре пунктове от услугата. Според касационния състав, решението и изводите в него са обосновани при непълнота на доказателствения материал. Имотът на жалбоподателката е ситуиран в местността Д. на [населено място], община Севлиево. При възражения за непредоставяне на услугата, съдът е базирал заключенията си за предоставянето й въз основа на доказателства, които не обосновават такъв извод. Съдът е приел, че предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не следва да бъде осъществено точно на територията за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко задължено лице, а в населеното място, в районите, определени със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Този извод сам по себе си е верен, но заповедите на кмета за определяне на границите на районите, в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване – л. 100-109 по делото, обективират единствено волята за предоставяне на услугите в различните й компоненти, но не и реалното им предоставяне. Многократно ВАС е посочвал, че за да е дължима таксата за битови отпадъци, е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ – доказана с акт за собственост върху имота, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани: За да обективира извод за предоставяне на услугата, съдът е приел, че органът представя месечни протоколи, от които е видно какви дейности са извършвани, както и фактури за заплащане на договорените и извършени дейности. Съдът приема, че така представените доказателства обективират твърде общо предоставяни дейности по ръчно метене, извозване на отпадъци със самосвали, машинно миене на улици, които се включват в услугите, предоставяни от общината по пункт втори – почистване на териториите за обществено ползване. Но предвид констатиране на фактите за територията на цялата община Севлиево, въз основа на тези протоколи не може да се обоснове извод, че услугата по този пункт се предоставя за територията на местност Д., [населено място]. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. Заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 62 ЗМДТ не доказва престиране на услугата. А събраните като доказателства по делото протоколи за извършена работа могат да бъдат косвено доказателствено средство, единствено при събиране на преки такива за престиране на услугата за местността, в която се намира имота на жалбоподателката. За доказване на престирането, ответникът следва да представи писмени доказателства по делото, сред които: Договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, Протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма за местността, в която се намира имота на жалбоподателката; схема за разпределение на контейнерите, поставени по уличното платно/тротоари в близост на имота на жалбоподателката, пътни листа на превозните средства, извозващи отпадъците, от които да е видно, че маршрутът при извозване на отпадъците преминава през процесната местност и прочие. Същото касае и услугата по пункт трети: Тъй като липсват доказателства за извършване на дейности по ръчно почистване на уличните платна; графици, разходни материали, протоколи за снегопочистване и прочие за местността, в която се намира имота на жалбоподателката, липсват и доказателства за депониране на отпадъци от този район/това село в поддържаното депо. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение на Административен съд Г. следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи и извод за неправилно приложение на материалния закон. Делото следва да бъде върнато на друг състав на административния съд за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 53/17.06.2016 г. на Административен съд гр. Г. по адм. д. № 35/2016 г. ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Г. за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Решението е окончателно.