Определение № 117 от 18.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 960/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по жалба на С. Й. Р., съд.адрес: гр.София за отмяна на решение № 308/20.05.2010г. по гр.д.№ 646/10г. на Шуменския районен съд. Жалбата е адресирана до Шуменския окръжен съд, който с определение от 20.07.2010г. е изпратил делото по подсъдност на ВКС. С жалбата се иска отмяна на решение на първоинстанционен съд с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е посочено основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Отмяната по чл.303 ГПК е допустима за влезлите в сила неправилни решения. В случая, жалбата, квалифицирана от окръжния съд като молба за отмяна, е депозирана пред компетентния въззивен съд в срока за обжалване на първоинстанционния съдебен акт. С. и преписи от решението са връчени на ответника по иска - С. Р. на: 25.05.2010г. чрез майка й и на 28.05.2010г. – чрез адв.Велчева. Жалбата е подадена по пощата на 07.06.2010г., т.е. в срока по чл.197 ГПК /отм./. Въззивният съд е следвало да разгледа подадената жалба, с оглед на обстоятелството, че се атакува невлязло в сила съдебно решение, адресата на жалбата и направените оплаквания. При тези данни посоченото основание по чл.303 ГПК не е обвързващо. По тези съображения жалбата не следва да се разглежда като молба за отмяна по чл.303 ГПК, настоящото производство следва да се прекрати и делото да се изпрати на Шуменския окръжен съд за разглеждане на въззивна жалба вх.№ 10579/09.06.2010г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд