Определение № 171 от 05.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 797/2010 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх.№ 6604/14.07.2011 год. Ю. Р. Т., чрез пълномощника си адв. А. Г. е поискала допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на ВКС,ТК № 486 от 07.07.2011 год., в частта му относно деловодните разноски, които се следват на страната, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК. Същото искане поддържа в молбата си с вх.№ 6600/14.07.2011 год. и молителя Т. П. Т.. Ответникът в настоящето производство „ БЦ Л. Р.”Е., уведомен по реда на чл.248, ал.2 ГПК на 21.07.2011 год., не взема становище по молбата. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбите са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са и основателни. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 486 от 08. 07. 2011 год., по т.д.№ 797/2010 год. състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 251 от 10. 06. 2010 год., по в.гр.д.№ 343 / 2010 год. по касационната жалба на „ БЦ Л. Р.”Е. с вх.№ 6673 /16.07.2010 год.. В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящите молители Ю. Р. Т. и Т. П. Т. са участвали в процесуалното си качеството на ответници, като чрез пълномощника си адв. Ал.Г., в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК всеки един от тях е депозирал писмен отговор, с който е оспорил както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, така и е основателността на въведените касационни основания, претендирайки и направените от в това производство деловодни разноски, възлизащи в размер на сумата от по 1 500 лева и представляваща заплатено поотделно за осъществената правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение по два самостоятелни договора за мандат, приложени на л.12 и на л. 17, сключени с пълномощника им. Касационната инстанция, постановявайки съдебния акт по чл.288 ГПК се е произнесла по искането за разноски на настоящите молители, основано на чл.78, ал.3 ГПК, но им е присъдила общо сумата 1 500 лв., като не е констатирала, че същата се явява адвокатско възнаграждение на адв. Г., заплатено само по един от сключените с него договори за правна защита и съдействие от представляваните от същия двама ответници. Следователно, от преценката на данните по делото се налага правен извод, че в случая предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК са налице и искането за изменение на поставения съдебен акт в частта за деловодните разноски е основателно. Претендираните своевременно деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата от по 1 500 лв. за всеки един от настоящите молители, като ответници в производството пред ВКС, са формирани от реално заплатеното от тях, съгласно приложените по делото два договора за правна защита и съдействие - № 00082502 от 17.08.2010 год. и № 00082501/ 17.08.2010 год., възнаграждение на адв.Ал.Г./ без данни за съответния АК/, във вр. с осъщественото от последния процесуално представителство пред касационната инстанция, поради което присъдената на същите сума в общ размер от 1 500 лв., вместо общо 3000 лв., се явява неточна и занижена спрямо действително дължимата. Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС