Определение № 4400 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 599/2023 г.

Образувано е по частна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (с ново наименование „Виваком България“, съгласно вписване в Търговския регистър от 05.10.2022 г.), гр. София, чрез адв. В. Вътов, против Определение № 1374/22.12.2022 г. по адм. дело № 1247/2022 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалба на „Виваком България“ ЕАД срещу Отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с изх. № 10-01-260-3/07.11.2022 г. по подадено искане вх. № 10-01-261/21.10.2022 г. за изменение на дължими такси за ползване на ограничен ресурс към Разрешение № 01388/08.04.2009 г. и е прекратено производството по делото. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (неправилно наречени административнопроизводствени) - основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 АПК. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост изложените от него аргументи за допустимост на жалбата му и по-конкретно – изпълняемостта на Решение № 208/23.06.2022 г. на КРС с произтичащите от това последици. Твърдението за нарушение на материалния закон се подкрепя с аргументи за необоснованост на извода на съда, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за произнасяне на административния орган по реда на чл. 116 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), а именно – влязло в сила Решение № 208/23.06.2022 г., с което се изменя издаденото на „Виваком България“ ЕАД Разрешение № 01388/08.04.2009 г. В тази връзка се сочи, че е налице отказ за произнасяне, който не отговаря на нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЕС, което го прави нищожен поради липса на форма. По изложените съображения моли за отмяна на определението. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Сочи, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил аргументите на жалбоподателя, включително изпълняемостта на посоченото решение на КРС. Не е налице и нарушение на материалния закон, доколкото КРС не е била длъжна да се произнесе с нарочен акт, тъй като Решение № 208/23.06.2022 г. не е било влязло в сила. Оспорва се искането за прогласяване нищожността на оспореното писмо с аргумента, че същото има уведомителен характер. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. АССО е сезиран с жалба на „Виваком България“ ЕАД срещу отказ на КРС, обективиран в писмо с изх. № 10-01-260-3/07.11.2022 г. за изменение на дължими такси за ползване на ограничен ресурс на основание чл. 116 ЗЕС, с твърдение за неговата нищожност, алтернативно – за незаконосъобразността му. Съдът е установил, че с Решение № 208/23.06.2022 г. се изменя и допълва Разрешение № 01388/08.04.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхвати 900 MHz и 1800 MHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги, издадено на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Съгласно т. 7 от Приложение № 1 към решението, предоставеният на дружеството радиочестотен спектър следва да бъде усвоен в срок до 23.07.2022 г. В Приложение № 2 са посочени размер, срок и начин на заплащане на дължимите такси – еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 7 и 8 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 374/29.12.2011 г. (Тарифата) в размер на 1 470 000 лв., която съгласно чл. 11, ал. 2 от Тарифата се дължи от датата на решението на КРС за изменение и допълнение на разрешението; административна годишна такса за контрол, изчислена на база приходите и разходите на лицето, осъществяващо обществени електронни съобщения, по реда на чл. 141, ал. 1 ЗЕС, дължима до 15 юли на следващата година; годишна такса за ползване на радиочестотен спектър според заеманата честотна лента, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2.3. от Тарифата, платима на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължи. С разпореждане на органа на основание чл. 60, ал. 1 АПК на решението е придадено предварително изпълнение, жалбата срещу което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (настоящо „Виваком България“ ЕАД) е отхвърлена окончателно с Определение № 7674/10.08.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7091/2022 г. Решение № 208/23.06.2022 г. е предмет на оспорване от страна на същото дружество по адм. дело № 710/2022 г. по описа на АССО, по което към датата на постановяване на обжалваното определение, няма произнесено решение. Съдът е установил, че с Решение № 314/15.09.2022 г. на КРС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, в едномесечен срок от получаване на настоящото решение да преустанови окончателно неизпълнението на т. 7 от Приложение № 1 на Разрешение № 01388/08.04.2009 г., изменено с Решение № 208/23.06.2022 г. и в същия срок да приведе дейността си в съответствие с условията на разрешението, като усвои предоставения му радиочестотен спектър, както и са издадени три наказателни постановления за налагане на имуществени санкции на дружеството за нарушаване на условията на разрешението, изменено с Решение № 208/23.06.2022 г. С писмо вх. № 10-01-261/21.10.2022 г. „Виваком България“ ЕАД уведомява КРС за привеждане на дейността си в съответствие с условията на разрешението, изменено с Решение № 208/2022 г., като отправя искане на основание чл. 116 ЗЕС да бъде преизчислена дължимата такса за ползване на допълнително предоставения ресурс, считано от датата, на която, според дружеството, практически е станало възможно ползването му – 18.10.2022 г. В оспореното пред АССО писмо от 07.11.2022 г. на КРС в хронологичен ред е направено изложение на фактите, свързани с издаването на Решение № 208/23.06.2022 г., обжалването на разпореждането, с което от органа е допуснато предварителното му изпълнение, налагането на ПАМ и имуществени санкции на предприятието с оглед неизпълнението на т. 7 от Приложение № 1 към разрешението за ползване на радиочестотен спектър, изменено с Решение № 208/2022 г., както и че по отношение на „Виваком България“ ЕАД изменението и допълнението проявяват действие, считано от датата на издаване на решението – 23.06.2022 г., от която дата са дължими и определените в Приложение № 2 такси. При така установените факти, съдът приема, че оспореното пред него писмо има уведомителен характер и не представлява изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт, т.е. не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Така мотивиран съдът е направил извод, че жалбата срещу него е недопустима, а производството пред съда подлежи на прекратяване. Определението е валидно, допустимо и правилно. При установените по делото обстоятелства между страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което жалбата е недопустима. На съдебно обжалване подлежат само административните актове, но не и уведомителните документи без самостоятелно правно значение, независимо от наименованието, което носят. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, когато актът не подлежи на оспорване подадената срещу него жалба до съда се оставя без разглеждане и се прекратява съдебното производство, ако е образувано такова. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Отсъствието, на който и да е от очертаните в цитираният текст на закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебноадминистративно производство защита. Характерът на един акт се преценява според съдържанието на отразеното в него волеизявление и предизвиканите правни последици, като съдът не може да придава друг характер на акта, според това, какъв би следвало да бъде, в каквато посока са някои от аргументите на частния жалбоподател. Законосъобразно съдът приема, че оспореното пред него писмо има само уведомителна функция относно последиците от издаденото Решение № 208/23.06.2022 г. за изменение и допълнение на разрешението на „Виваком България“ ЕАД за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, на което с разпореждане на органа е придадено предварително изпълнение. Оспорването на това решение е пречка за влизането в сила на акта, независимо от допуснатото предварително изпълнение, поради което и правилно се приема от съда, че КРС не е имала задължение за произнасяне по реда на чл. 116 ЗЕС. Веднъж постановен, административният акт не може да бъде оттеглян, отменян или изменян по волята на административния орган, който го е издал, освен в изрично предвидени в закона случаи и по предвидения за това ред – това е проявление на принципа за стабилност на административните актове, който е основен за административното право и процес. Предвидените в чл. 115 и чл. 116 ЗЕС възможности за изменения и допълнения на издадени разрешения не представляват изключения от този принцип, а противно на разбирането на частния жалбоподател, с посочването на възможността за отправяне до КРС на мотивирано искане по реда на чл. 116 ЗЕС в т. 11 от Решение № 208/2022 г., въз основа на което да бъдат изменени сроковете за реализация на преместването, определени в разрешенията, изменени съгласно приложенията към решението, не би могло да се въведе такова изключение. Правилно е прието от съда, че не е налице мотивирано искане по реда на чл. 116 ЗЕС, което да задължи КРС да се произнесе с мотивирано решение. Допуснатото предварително изпълнение на решението за изменение на разрешението за предоставяне на индивидуално определения ограничен ресурс на „Виваком България“ ЕАД води до изпълняемостта на акта преди влизането на същия в сила, но от това не следва, че на същия е придадена формална правна сила, т.е. че е станал стабилен административен акт. Такива са само законосъобразните административни актове, които са влезли в сила като неоспорени по административен или съдебен ред, или които са били оспорени, но жалбата срещу тях е била отхвърлена. Поради това и евентуалната отмяна на решението за изменение и допълнение на разрешението за предоставяне на радиочестотния ресурс като незаконосъобразно ще заличи с обратна сила породените от него правни последици с оглед допуснатото предварително изпълнение. Обратното – отхвърлянето на жалбата срещу акта с влязло в сила съдебно решение ще има за последица влизането в сила на изменението, което едва от този момент, ще се счита за неразделна част от издаденото в полза на „Виваком България“ ЕАД разрешение за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс. Ето защо едва от този момент би могло мотивирано да се иска изменение на разрешението по реда на чл. 116 ЗЕС. Подаденото такова при липсата на влязло в сила решение за изменение на разрешението, в частта за дължимите във връзка именно с това изменение такси, не отговаря на предпоставките по чл. 116 ЗЕС, поради което и не е налице задължение за органа да се произнесе по него с мотивирано решение, както се аргументира частният жалбоподател. По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение