Определение № 950 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. И. ,чрез адвокати П.К. и Ел. Ж. срещу решение № 2135 от 14.11.2016г по в. гр.дело № 3269/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.05.2016г по гр.д.6254/2013г на СГС. Отхвърлен е иск на касаторката по чл. 17, ал.1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажбата на ид. части от недвижим имот, сключен с нот. акт №4, т.ІІ н.д № 180/2009г между нейния брат и общия им наследодател, като привиден и прикриващ дарение. В изложение към касационната жалба се изтъква неправилност на въззивното решение, тъй като не е приложен чл. 17 от ЗЗД като материален закон, в съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съдействал за изясняване на делото и не е проверил истинността и съдържанието на на представени от ответника доказателства, като частни документи, не е основал решението си на и на закона съгласно чл.235,ал.2 ГПК, решението е необосновано ,не е изследван въобще факта „ плащане” ,имало ли го е и кога .Тези дефекти на решението ,според защитата, са материалноправните и процесуалноправни въпроси ,като се цитира основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Въпросът е ,че подходът на решаване на спора е в противоречие с материалния закон в чл 17 ,ал.1 ЗЗД и процесуалния закон ,в чл. 5 и чл.235, ал.2 ГПК. Отговор е постъпил от ответника К. С. И..Съображенията са за недопускане на решението до касационно обжалбане, тъй като не е посочен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК .Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.. Не е формулиран правен въпрос ,привързан към посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Извеждането му от касационни оплаквания е в разрез с ролята на Върховен касационен съд при факултативното обжалване, предвид възприетото в. т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г.,ОСГТК на ВКС. Касаторите са длъжни да посочат ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Като правен въпрос, отговарящ на изискване за конкретност и яснота не може да се възприеме твърдение, че подходът за решаване на спора бил в противоречие с материалния закон в чл 17, ал.1 ЗЗД и процесуалния закон ,в чл. 5 и чл.235, ал.2 ГПК. Цитирането на законовата норма сочи връзката с институт на материалното или процесуалното право, но не дава съдържание на самия въпрос, нито конкретност в смисъла, указан в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение се конкретизира чрез предмета на спора и изводите на съда по конкретното дело в решаваща за изхода му насока,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение ,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като обосновка за допускане на касационно обжалване защитата формулира тезата, че съдът е отхвърлил иска за разкриване на относителна симулация на договора за покупко- продажба на 9/10 от 1 / 2 ид.части на продавача като прикрито дарение, което решение е мотивирал с недоказаност на волята на страните по атакуваната сделка. Решаващият мотив на съда не е този .Симулацията също има договорен характер ,затова волята на страните, различна от изявената в нотариалния акт ,както и елементите на прикритата сделка когато има твърдение за нея, се доказва .Това ,което защитата счита за явно и доказано в обосновка на въпроса си, в действителност е обратното на явно изразената воля при сключването на атакувания договор за покупко- продажба. Прикрито съглашение не е било доказано, това е решаващото съображение за отхвърляне на иска, споделено и от въззивния съд.Допустимите доказателствени средства за установяване на прикрита сделка, когато манифестираната явна е насочена срещу интересите на лице, което не страна по нея ,не са ангажирани.Няма обратен документ или начало на писмено доказателство, не са били поискани своевременно и свидетелски показания(в случая допустимо доказателствено средство за третото лице – ищца), или други доказателства за твърденията в исковата молба. Въпросът за действителната воля на страните при сключването на атакувания договор ,при оспорвано твърдение тя да е симулативна, е намерил разрешение по настоящето дело с оглед на доказателствата. При изтъквана от трето лице относителна симулация на сделка, в която не е участник, доказателствената задача по установяване на основанието за нищожност е негова .Законът не му гарантира положителен извод за нищожност на договор, насочен срещу интересите му, на база качеството му на заинтересован наследник. Симулацията се доказва от този който я твърди, а отрицателните твърдения, например за неплащане на продажната цена въпреки заявеното в нотариалния акт, или че купувачът нямал пари и пр., не са доказателства. Касаторката дължи разноски на ответника К. С. И., установени в размер на 1500 лева за адвокатска защита Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.