Определение № 3809 от 25.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 7/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. З. Н., М. И. Н. и С. И. Н., против определение № 1651 от 25.11.2024 г. по гр. дело № 822/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено първоинстанционно определение по гр. дело № 5028/2020 г. на Районен съд – Плевен за оставяне без уважение на молба за допълване на определение от 14.12.2021 г. за вписване на приемане по опис на наследство. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в противоречие с чл. 64 ЗН и необоснованост на изводите на въззивния съд, че с непосочване на новоузнатите за тях земеделски земи по подадена в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН молба са изгубили ползите от приемане на наследството по опис. Искат отмяна на обжалваното определение и допълване на извършения опис на наследство на И. Д. Н. с новоузнатите от тях недвижими имоти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите обосновават наличие на специалните предпоставки, регламентирани по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставят следните материалноправни въпроси: 1. Прилага ли се санкционната правна последица по чл. 64 ЗН - изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, спрямо наследник, който не е посочил в описа обективно съществуващи наследствени имущества, които не са му били известни, като твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 75 от 13.05.2014 г. по гр. дело № 7467/2013 г. на ВКС, II г. о., определение № 448 от 13.06.2016г. по т. дело № 3373/2015 г. на ВКС, II т. о., и 2. Може ли след вписване на приемането на наследство по опис да се допълва извършеният опис с новоузнато от наследника наследствено имущество. Посочват несъответствие с определение № 60082 от 14.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1005/2021 г. на ВКС, I г. о., ТР № 3 от 19.12.2013 г. на тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС и определение № 180 от 16.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, I г. о., а и значение на правния въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като нормата на чл. 64 ЗН не дава изрична уредба, а той се решава противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното: Касационна частна жалба е редовна и допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, въз основа на надлежно учредена представителна власт и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Последният има характер на определение по чл. 538, ал. 2, изр. последно от ГПК, с което се потвърждава постановен по същество съдебен акт в охранително производство, с който подадената молба се отхвърля, като жалбата против него се разглежда от ВКС в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството по ч. гр. дело № 5028/2020 г. на Районен съд – Плевен е образувано по молба от 30.09.2020 г. на С. Н., Д. Н. и М. Н., първият от молителите непълнолетен и действащ лично и със съгласие на законния си представител Д. Н., с направено от тях като призовани към наследяване лица изявление до районния съд по чл. 61 ЗН за приемане на наследството по опис, като са посочили и известното им имущество на наследодателя, за което са поискали изрично и съставяне на опис чрез възлагането му на посочения от тях съдебен изпълнител. Наследственото имущество е описано от тях като дружествени дялове в „Ивекс“ ООД, апартамент в [населено място], самостоятелен обект в сграда - офис на три нива, в [населено място] и 1/2 идеална част от имот в [населено място], общ. Т.. С определение от 01.10.2020 г. РС - Плевен е постановил вписване на заявлението за приемане на наследството по опис по отношение на Д. Н. и М. Н., а въз основа на друго от 09.10.2020 г. и по отношение С. Н.. Първоинстанционният съд е указал на молителите да посочат всички известни им наследствени имущества, при непосочването на които губят изгодите от приемането на наследството по опис, а по тяхно повторно искане с определение от 13.10.2020 г. е възложил извършване на описа на недвижимите имоти от откритото наследство на посочения от същите съдебен изпълнител и е назначил експертиза за оценка на притежаваните от наследодателя дружествени дялове. След изискване на извършения от съдебния изпълнител опис на наследствените недвижими имоти и представянето му по делото на 16.12.2021 г. заедно с оценка на недвижимите имоти, приети в открито съдебно заседание на 14.12.2021 г., заедно с експертно заключение за дружествените дялове на наследодателя, РС – Плевен с протоколно определение № 261429 от 14.12.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с протоколно определение от 11.02.2022 г., е постановил вписване в особената книга на районния съд приемането по опис на наследството на И. Н., включващо недвижими имоти по протокола на съдебния изпълнител и посочените в определението дружествени дялове, а именно: 1/2 ид. ч. от апартамент в [населено място] на стойност 36100.00 лева; офис в [населено място] на стойност 55720.00 лева; 1/2 ид. ч. от три сгради и поземлен имот в [населено място] на стойност 13900 лева и дружествени дялове на „Ивекс“ ООД за 4944.50 лева. На 28.08.2024 г. молителите С. Н., Д. Н. и М. Н. са поискали допълване на направения опис на наследственото имущество. Искането е обосновано с узнаването им на 11.06.2024 г. за притежавани от наследодателя И. Н. идеални части от земеделски и горски земи и гори в [населено място], [населено място] и [населено място]. Същите са описани в молбата и за тях са приложени решения и скици. С определение № 260039 от 03.09.2024 г. районният съд е оставил без уважение молбата на същите, като наследници на И. Н., за допълване на определението от 14.12.2021 г. за вписване на приемането на наследството по опис, поради постановеното вписване по направеното от тях заявление за приемане на наследството по опис. Така постановено определение е потвърдено от въззивния съд, предмет на обжалване в настоящо производство, по съображения за неспазване на срока по чл. 61 ЗН, изгубване по арг. 64 ЗН на ползите от приемане на наследството по опис и липсата на възможност за допълване на приетото наследство по опис. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта му. При произнасянето по направеното с молбата искане първоинстанционният съд, а след това и въззивният съд при разглеждане на частната жалба, не са съобразили характера на направеното с нея искане от призованите към наследяване лица на И. Н. (молители и сега частни жалбоподатели) и естеството и правните последици на приемането на наследството по опис и описа на наследственото имущество, които са различни охранителни производства (определение № 180 от 16.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, I г. о.). Производството по приемането на наследството по опис е самостоятелно охранително производство, различно от производството по опис на наследственото имущество, който може да се извърши и без преди това да е направено запечатване на наследственото имущество, както е предвидено в чл. 557, ал. 3 ГПК, така и без запечатване в хипотезата на чл. 63 ЗН при подадена молба за вписване в специалната книга на съда за приемане на наследството по опис. Според тълкувателните разрешения, дадени в т. 3 и 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица, а приемането на наследството по опис, което има различно по своето естество и правни последици правно действие, има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, включително и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Изложеното изисква да бъде правено разграничение между съставянето на описа на наследственото имущество и приемането на наследството по опис, заявлението за което, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че приемането на наследство по опис се състои от действия на заявителя: съставен от него опис (списък, декларация) на известните му наследствени права и задължения и изявление за приемане наследството по опис, и действия на съда по изготвяне на опис, в който се вписват активите и пасивите на наследството така, както са посочени от заявителя, освен при изрично направено от заявителя искане за извършване на опис на наследственото имущество, и вписване на изявлението за приемане по опис в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН. Извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемане на наследство по опис по чл. 61 ЗН, като при изрично направено от заявителя искане за извършване на опис на наследственото имущество, съдът вписва изявлението за приемане на наследството по опис в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН и след това предприема действията по извършване на производството по чл. 557 ГПК, които могат да се извършат и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество. В случая призованите към наследяване лица на И. Н. (сега частни жалбоподатели) с подадената от тях молба от 28.08.2024 г. не са поискали допълване на вписаното им изявление за приемане на наследството по опис в особената книга на съда, което като охранително производство е приключило (и по каквото всъщност искане се е произнесъл районният съд), а искане за допълване на вече съставения по чл. 557, ал. 3 ГПК опис на наследствено имущество с посоченото от тях за новоузнато имущество на наследодателя И. Н.. Постановеното от районния съд определение, с което е оставено без уважение искане на молителите за допълване на определението от 14.12.2021 г. за вписване на приемането на наследството по опис, е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл, без да прецени характера на направеното с молбата им искане, с което е сезиран, и по този начин е излязъл извън рамките на търсената с молбата защита в нарушение на чл. 6 ГПК. По същите съображения се явява недопустимо и определението на ОС – Плевен, което потвърждава първоинстанционното. Двата съдебни акта следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното с молбата от 28.08.2024 г. искане за допълване на съставения по чл. 557, ал. 3 ГПК опис на наследствено имущество с посоченото за новоузнато такова. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.