Решение № 230 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 175/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Т. Х. от с. З., общ. Чепеларе, обл. Смолян, срещу разпореждането на Смолянския окръжен съд от 05.02.2009 год. за връщане на касационната жалба вх. № 125 от 12.01.2009 год. срещу решение № 576 от 01.12.2008 год. по в.гр.дело № 566/2008 год. Поддържа се, че исковете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ са неоценяеми; обективно било невъзможно да се посочат данъчни оценки на недвижими имоти-гори, а за определяне на обжалваем интерес съгласно чл.280, ал.2 ГПК единствено правоспособно лице можело да изготви оценка, което било свързано с допълнителни разноски и съответно удължаване на срока за представяне на оценката. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения: С разпореждане от 19.01.2009 год. въззивният съд указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за стойността на обжалваемия интерес с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК с предупреждение, че при неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. С молба вх. № 358 от 26.01.2009 год. пълномощникът на жалбоподателя изразил становище, че искът по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е неоценяем и по отношение на него разпоредбата на чл.280, ал.2 ЗВСГЗГФ е неприложима. Като е приел, че не са представени доказателства за стойността на обжалваемия интерес, въззивният съд постановил връщане на касационната жалба. Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В производството пред първата и въззивната инстанции по иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ обаче не са били събрани доказателства за данъчната, респ. пазарната оценка на процесните недвижими имоти-гори в землището на с. З., общ. Чепеларе.казанието на окръжния съд това да бъде направено при подаване на касационната жалба е неправилно, защото поставя жалбоподателя в невъзможност да го изпълни, което предопределя настъпването на неблагоприятните последици, изразяващи се във връщане на жалбата. От друга страна, данъчна оценка може да има само точно определен, индивидуализиран имот, докато с установителния иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ се претендира признаване право на възстановяване на собствеността върху гори, индивидуализирани единствено с площ, местност и местонахождение по землище, което прави невъзможно издаването на данъчна оценка за тези имоти. На следващо място, сред предпоставките за редовност на касационната жалба по чл.284 ГПК не е предвидено изискване да се посочи обжалваем интерес. Още по-малко такова изискване би било относимо по отношение на жалбите срещу въззивни решения по иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. В обобщение, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.