Определение № 263 от 09.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 208/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Д” О., гр. Ш. срещу постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 22 от 18.01.2010 г. по ч. гр. д. № 643/2009 г., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от същото търговско дружество жалба срещу действията на Частен съдебен изпълнител Т. К., рег. № 708 на КЧСИ, с район на действие – Бургаски окръжен съд, извършени по изп. д. № 20097080400219. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се поддържа се, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не следва да се произнася по подадената частна жалба, тъй като не са налице изискванията за нейната допустимост, установени в чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Съгласно тази норма, предмет на обжалване пред Върховен касационен съд могат да бъдат само посочените в нея определения на окръжния или апелативния съд, които той е постановил в качеството си на въззивна инстанция. В случаите обаче, когато се обжалват действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК, окръжният съд се произнася не като въззивна инстанция, а като контролен орган. Ето защо, постановените от него определения, преграждащи развитието на производството по жалбата, представляват акт на първоинстанционен съд и поради това подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред Върховен касационен съд. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем. В настоящата хипотеза компетентен по частната жалба е Бургаски апелативен съд. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение