Определение № 122 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. К. с пълномощник адв. В. К. срещу решение№445 от 28.04.20109г по гр.дело № 282/20108г. на П. апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение №13 от 06.01.2010г на П. окръжен съд, І-ви състав, е постановен диспозитив на прогласяване на искана нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот като привиден ,но не при абсолютна симулация, а като прикриващ дарение, установено по възражение на касаторката. Постъпила е и насрещна касационна жалба от К. А. В., ищец по делото. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване на Й. Д. К. се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Като противоречиво разрешаван от съдилищата се сочи въпросът за дължимия съдебен диспозитив, когато по иск за абсолютна симулативност на покупко -продажба, се установи и приеме по наведено от ответника твърдение дисимулирано валидно дарение ,допустимо ли е при така поддържан иск да се обяви нищожност на привидната сделка при относителна симулация .Тезата на касаторката е,че в този случай искът следва да се отхвърли.Доводите по изложението следва да бъдат квалифицирани по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото не се поддържа противоречие със задължителна тълкувателна практика, а се цитират решения от практиката на ВС на РБ и ВКС ( реш. 1083-70-І на ВС ,540-99-ІІ ,реш.724-08ІІ,ТК на ВКС) в обосновка на дължимото в случая произнасяне,при което действително е налице изтъкваното противоречие. Касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане, поставеният въпрос касае съдържанието на съдебния диспозитив и неговата допустимост, проявлението на принципа за диспозитивното начало в исковия процес, но и този за служебното начало и установяване на истината. Насрещната жалба на К. А. В. поставя същия въпрос, но касаторът е недоволен от уточненията в диспозитива ,че прогласената като нищожна поради привидност покупко- продажба прикрива договор за дарение.Ищецът по делото поставя въпроса за съобразяване с водещия принцип на диспозитивното начало, за последиците по чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) ,които въззивният съд не е намерил за приложими и не е отменил нотариалия акт, макар да е налице положително произнасяне по иска за нищожност на покупко-продажбата. Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отд. намира основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, като приема доводите на страните за противоречиви разрешения в съдебната практика по въпроса за съдържанието на дължимия съдебен диспозитив в конкретната хипотеза, който въпрос е и служебен. Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отд.