Определение № 467 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С въззивно решение №852 от 16.07.2021г. по в.гр.д.№3858/2020г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение №3814 от 28.06.2020г., постановено по гр.д № 9662/2014, поправено с решение № 260101 от 16.09.2020 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен искът на Р. Л. Х. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата от присъдените 1000 лв. и дължимите 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане, е осъдено „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на Р. Л. Х. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД допълнително 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия за периодите от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до 17 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане; потвърдено е решението в останалите обжалвани части, с които: е уважен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за размера 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди и са отхвърлени: 1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата над 2000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.; 2. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008г.-02.07.2014 г.; 3. исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г.; 4. иска по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез 1 Разпределение“ АД за осъждането им да изпълнят задължението си по договор за доставка на електрическа енергия, като доставят такава до първия етажа от къщата на [улица] [населено място]. Постъпила е касационна жалба от Р. Л. Х., чрез процесуален представител адв.Г., срещу въззивното решение в отхвърлителните части. Касаторът Р. Л. Х. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуален представител пълномощник В. И. – ръководител отдел „Процесуална защита“, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Постъпила е касационна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуален представител пълномощник В. И. – ръководител отдел „Процесуална защита“, срещу въззивното решение в отхвърлителните части. Касаторът „ЧЕЗ Електро България“ АД счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Р. Л. Х., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: Въззивният съд е приел за установено, че за част от исковия период за абонатен номер [ЕГН] е спряно подаването на енергия, както следва: през декември 2008 г. до януари 2009 г., за периода 27.03.09 до 24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. Въззивният съд е изложил следните мотиви по въпроса по приложението на чл. 123 и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови захранването, който въпрос обуславя изхода на делото по претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД: С Решение № 303 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2017 г., IV г. о., ГК е прието: съгласно чл. 123 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Предвидената в закона санкция е по отношение на недобросъвестния потребител – този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е безспорно, когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в общите условия за продажба на топлинна енергия на всеки от доставчиците е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. Неоснователно ответникът-жалбоподател се позовава на факта, че ищецът има неплатени задължения за 1 955,62 лева цена за електроенергия, доставена до жилището в [населено място] в периода 07.10.2008 г.- 04.11.2011 г. В случая ищецът е възразил срещу заповед по ч.гр.д. 6938/2009 на 80 с-в на СРС и заповедта е обезсилена поради непредявяване на иска по чл. 422 от ГПК с определение от 22.06.2012 г., като наред с това ищецът многократно е оспорвал начислените му суми за потребена енергия в многобройната кореспонденция с ответника, представена по делото. В рамките на това производство съдът не следва да се произнася с диспозитив относно дължими суми за потребена ел.енергия, каквато е имало до 02.11.2011 г., но следва да приеме, че вземанията не са безспорни, поради което преустановяването на електрозахранването е неправомерно и е налице договорно неизпълнение от страна на „ЧЕЗ Елекро България“ АД. Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/.Неоснователни са оплакванията на ответника – жалбоподател, че не се дължи обезщетение, тъй като ищецът има незаплатени задължения. По повод въпроса кой следва да носи отговорност за това неизпълнение въззивният съд е посочил, че съобразявайки практиката на ВКС, намира следното. „ЧЕЗ Електро България” АД снабдява с електроенергия крайните потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа в Западна България. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на непрекъсната доставка на електрическа енергия до потребителите. Законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия. Разпределителното предприятие управлява електро-разпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа енергия /§ 1, т. 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т.е. правото за използване на тази мрежа – § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ – доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия се осъществява от доставчици, получили съответната лицензия /търговец на ел. енергия, обществен доставчик или краен снабдител – чл. 39, ал. 1, т. 5, 7 и 10 ЗЕ в действащата през процесния период редакция/, които сключват договори за продажба с потребителите при 11 общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа енергия на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ / р № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на IV г.о. на ВКС /. Потребителите на ел. енергия за битови нужди /§ 1, т. 42 ЗЕ/ могат да купуват ел. енергия само от крайния снабдител, получил лицензия за съответната обособена територия от страна. Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. енергия на потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в изправност – чл. 120 ЗЕ. В съответствие с тези им функции законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел. енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ. Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършено. Следователно, „ЧЕЗ Разпределение“ АД може да отговаря ако само е инициирало преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а „ЧЕЗ Електро България“ АД може да отговаря ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител, но двете дружества не отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната отговорност са различни. Въззивният съд е посочил, че в практиката на ВКС – р. по гр. д. № 4280/14 г. на четвърто г. о., се приема, че в случаи като процесния, отговорност носи крайният снабдител, който е носител на облигационното задължение за снабдяване с / за доставяне, за продажба на/ ел. енергия на обекта на потребител- краен клиент - Определение № 851 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2019 г., III г. о., ГК. В Решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о. по въпроса разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител /субект/ на задължението към потребителя "да възстанови партидата му" и да доставя електроенергия до неговия обект (имот) е прието следното. Носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на/ електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако обектът /имотът/ е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия. Носител 12 (субект) на облигационното /договорното/ задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. при условията и по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала до 04.04.2014 г./, респ. Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014 г./. по тези съображения въззивният съд е приел, че в случая няма основание за солидарно осъждане и отговорността е за „ЧЕЗ Електро България“ АД, който е и предпочитаният ответник според уточнението пред настоящата инстанция. В този смисъл е приел за неоснователни оплакванията на този ответник за недопустимост на иска поради неяснота при липсата на солидарност какво е желанието на ищеца. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Според касатора Р. Л. Х. въззивното решение в обжалваните от него части е очевидно неправилно поради: нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, неправилни твърдения и противоречия в мотивите, неправилно тълкуване на заключенията на СМЕ, немотивиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, подробно описани в касационната жалба. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът Р. Л. Х. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителните му части, тъй като дадените в него разрешения са в противоречие с решение по гр.д. №4081/2017г. на ВКС, ІV г.о. и на решение по т.д.№990/2015 на ВКС, Іт.о. По искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е формулиран правния въпрос, по който касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с посочената от него практика на ВКС, като общо основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е изложил оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не е формулирал правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Само за изчерпателност следва да се посочи също и, че първото от посочените от касатора решения на ВКС е отменено по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Касаторът Р. Л. Х. сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът за „отговорността, респ. дължимата престация при незаконното прекъсване на ел.захранването, следва ли да е солидарна между двете дружества на ответника - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД“, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба на стр.22 /л.24 от касационното дело/ сочи, че „в практиката на ВКС няма единно становище по този въпрос. Настоящият касационен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият касационен състав намира, че по поставения от касатора „ЧЕЗ Електро България“ АД правен въпрос: „“ма ли право електроразпределителното дружество да преустанови електрозахранването когато вземането е оспорено, вкл. по съдебен ред?“ следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – решение №266 от 17.12.2019г. по гр.д.№2046/2019г. на ВКС, ІVг.о. /в производство по чл.303, ал.1, т.4 ГПК с решение №24 от 05.05.2021 по гр.д.№1762/2020г. на ВКС, ІVг.о. между него и цитираното от въззивния съд решение по гр.д.№4081/2017г. на ВКС, ІVг.о., на което въззивния съд се е позовал и възприел по спора, е отменено решение по гр.д.№4081/2017г. на ВКС, ІVг.о./, както и с останалите посочени в изложението от касатора „ЧЕЗ Електро България“ АД решения на ВКС. Касаторът Р. Л. Х. е освободен от внасяне на държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение