Определение № 757 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 693/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на П. П. П. срещу разпореждане /определение/ на Софийски градски съд, постановено на 23.09.2009 г. по гр.д. № 794/2008 г. С него подадената от страната касационна жалба е върната поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът П. поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Твърди, че не е изпълнила точно и в срок указанията, защото се е затруднила, а и не е представлявана от адвокат, като съдът не й е указал за възможността да се ползва от правна помощ. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, установи следното: П. П. П. е подала на 20.02.2009 г. касационна жалба против решението на СГС по гр.д. № 794/2008 г. Тя е оставена без движение. Не е последвало изпълнение в срок. – до 20.04.2009 г. На 23.03.2009 г. и на 13.04.2009 г. страната е подала възражения, а на 16.09.2009 г. е поискала предоставяне на правна помощ. На 23.09.2009 г. Софийски градски съд с обжалвания пред настоящия състав съдебен акт е върнал касационната жалба, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложил е съображения, че молбата за правна помощ е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на срока за изпълнение на указанията по чл. 285, ал. 1 ГПК и, че тя не може да възстанови срока за изпълнение. Това разпореждане, както е определен в закона този съдебен акт /чл. 286, ал. 2 ГПК/ е неправилно. Нормата на чл. 99 ГПК е създадена, за да гарантира равнопоставеността на страните в процеса и ефективното осъществяване на правото на защита. При засиленото концентрационно начало, както и в известна степен усложнена процедура по новия ГПК, съдът е натоварен да напътва страните в осъществяване на техните процесуални действия, като в същото време законодателят се счел, че практически пълноценна защита страната ще получи, като се ползва и от квалифицирана процесуална помощ. За касационното производство тя е и задължителна, като условие за редовност на същото. От всичко изложено следва, че когато страната не е информирана за възможността да ползва правна помощ, в първото съобщение до нея, особено, когато се напътва да изпълни определено процесуално действие, каквото е и указанието по чл. 285, ал. 1 ГПК, съдът трябва да й укаже и за правата по чл. 94 ГПК При положение, че не е уведомена за тях и условията, при които може да ги ползва, то не може да се гарантира, че страната действително е разбрала какви процесуални действия трябва да изпълни, както и възможността й реално да осигури задължителната адвокатска защита, каквато в случая се изисква. В случая, указания по чл. 99 ГПК не са изпращани до П. П. Тя е извършвала сама процесуални действия във въззивното производство и видно от представеното по делото пълномощно е имала договор за защита и съдействие с адвокат А само за първа инстанция. При тези данни и по изложените по-горе съображения, съставът на Върховния касационен съд намира, че неизпълнението на указанията, дадени по чл. 285, ал. 1 ГПК, не следва да се санкционира с връщане на касационната жалба преди съдът да се произнесе по направеното искане по чл. 95 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение