Определение № 5061 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение24.04.2024reporting judge Диана Гърбатова
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Политическа партия "ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ““, подадена чрез пълномощник А. Минин, против решение № 3071- МИ от 15.04.2024 г. на Централна избирателна комисия. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4204/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Политическа партия "ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", с БУЛСТАТ:[номер], представлявана от председателя й С. Панчев, подадена чрез пълномощник А. Минин, против решение № 3071- МИ от 15.04.2024 г., постановено от Централна избирателна комисия /ЦИК/, с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6, във вр. с чл. 51, ал. 2, т. 1 ИК, като председател на Общинска избирателна комисия /ОИК/- Вълчедръм е назначен B. Димитров. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че назначаването на горепосоченото лице за председател на ОИК - Вълчедръм е в нарушение на изискването на чл. 66. ал. 1, т. З ИК, поради възникнала несъвместимост да бъде назначен на тази длъжност. В допълнителна молба от 19.04.2024г. жалбоподателят заявява, че назначаването на B. Димитров като председател на ОИК – Вълчедръм би довело до произнасяне от ОИК на незаконосъобразни актове, което би създало правна несигурност в изборния процес. При осъществената служебна проверка по допустимостта на оспорването, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Политическа партия "ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения: Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване. Правният интерес е процесуалноправно понятие, което се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита и се поражда от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. За жалбоподателя ще е налице правен интерес, само тогава, когато обжалваният административен акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на оспорващото лице. В случая обаче от съдържанието на процесното решение се установява по безспорен начин, че същото има правопроменящ и правопрекратяващ характер по отношение на лицето Г. Станева, която след постъпило заявление от областния координатор на Коалиция “ГЕРБ - СДС“ е освободена от длъжността „Председател“ на ОИК – Вълчедръм. От разпоредителната част на оспорения акт на ЦИК е видно, че от него възникват нови права и задължения за лицето В. Димитров, който е назначен на горепосочената длъжност, също по предложение на Коалиция “ГЕРБ - СДС“. При тези данни, решаващият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение на ЦИК не накърнява пряко интересите на жалбоподателя и по отношение на него не са настъпили негативни промени в правната му сфера. Становището на жалбоподателя относно бъдещи незаконосъобразни действия и актове на новоизбрания председател на ОИК – Вълчедръм представлява само предположение, което не може да обоснове наличието на пряк и непосредствен правен интерес за жалбоподателя да оспори процесното решение на ЦИК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорващият не притежава изискуемия от закона правен интерес за обжалване на процесното решение на ЦИК, което обстоятелство изисква произнасяне от съда в закрито заседание с определение за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. На основание на горното и на чл. 159, т. 4 АПК, във връзка с чл. 58, ал. 3 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Cited provisions
7- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 51, ал. 2, т. 1 ИК
- чл. 58, ал. 3 ИК
- чл. 132, ал. 2, т. 8
- чл. 57, ал. 1, т. 5
- чл. 58, ал. 3
- чл. 66