Определение № 82 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 104/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. И., С. А. С., и двамата от гр. В. и Т. Великов Т., действащ лично и като представител на М. Т. Т. от гр. В. дол, община В., чрез пълномощника им адв. И от АК- В., срещу определение № 128 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 2542/2008 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на Т. А. И., С. А. С. и Т. Великов Т., действащ лично и като представител на М. Т. Т., против въззивно решение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 52/2008 г. на Варненския апелативен съд, като просрочена, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба “Е” АД, гр. В., чрез юриск. Петър М., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне касационната жалба на Т. А. И., С. А. С. и Т. Великов Т., действащ лично и като представител на ненавършилото пълнолетие дете М против въззивно решение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 52/2008 г. на Варненския апелативен съд, тричленният състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е приел, че тя е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че касаторите са уведомени за въззивното решение и за правото им да го обжалват чрез процесуалните си представители във въззивното производство адв. Й адв. Веселин П. на 20.03.2008 г., както и че адвокатът е получил и препис от решението на 21.03.2008 г. Касационната жалба е депозирана на 29.04.2008 г. след едномесечния срок по чл. 283 ГПК, поради което по силата на чл. 283, ал. 1, т. 1 ГПК, тя подлежи на връщане като просрочена. Определението е законосъобразно. В производството пред Варненския апелативен съд касаторите са били представлявани от адв. Й адв. Веселин П. Съобщенията на изготвяне на въззивното решение са били изпратени на 17.03.2008 г. на касаторите и са били редовно връчени на 20.03.2008 г. чрез процесуалните им пълномощници адв. Й адв. Панов. С молба от 21.03.2008 г. адв. П в качеството си на процесуален представител на М. Т. е поискал издаване на копие от възивното решение, което е получил лично на същата дата като получаването му е удостоверил саморъчно с полагане на подписа си. Касационната жалба е депозирана на 29.04.2008 г. с вх. № 2* на Варненския апелативен съд. Варненският апелативен съд не е извършил констатация по срока, а е администрирал движението й до ВКС. Съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС в обжалваното определение е счел, че касационната жалба е извън едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на получаване на съобщението от пълномощниците на касаторите, поради което е върнал касационната жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по нея. Неоснователни са доводите по частната жалба свързани с приложението на чл. 52 ГПК/отм./. Тезата на страната се основава на неправилното разбиране, че връчването на съобщението следва да се връчи лично на страната, а не на нейния пълномощник, който е бил упълномощен само за въззивното производство. Това е така, тъй като именно в рамките на въззивното производство се извършват процесуалните действия по уведомяването на страните за изготвеното съдебно решение. Правилен е изводът на съда в обжалваното определение, че последващото оттегляне на пълномощията на адвокатите Й. и П., извършено от касаторите с молба на 29.04.2008 г. и упълномощаването на друг адвокат не заличава с обратна сила извършените дотогава действия по процесуалното представителство, включително и получаване на съобщения вместо страните, т.е. с оттегляне на пълномощните на адвокатите и упълномощаването на друг адвокат за представителство пред касационната инстанция не означава, че е започнал да тече нов срок по чл. 283 ГПК. Правилен е също така и изводът на съда, че подадената молба от касаторите на 29.04.2008 г. с искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба не променя извода за пропускането му, както и че постановеното определение по чл. 286, ал. 1 ГПК не се намира в преюдициална зависимост от производството по чл. 37 ГПК/отм./, защото именно пропускането на срока е основанието да се иска неговото възстановяване. От изложеното следва, че правилно в обжалваното определение съдът е приел, че касационната жалба на Т. А. И., С. А. С. и Т. Великов Т., действащ лично и като представител на ненавършилото пълнолетие дете М, е просрочена. Касаторите, чрез процесуалните си пълномощници са били валидно уведомени за изготвянето на въззивното решение на 20.03.2008 г. От тази дата е започнал да тече и едномесечният срок по чл. 283 ГПК. Като депозирана на 29.04.2008 г. - след изтичането на преклузивния законов срок, правилно касационната жалба е била преценена като процесуално недопустима от съда в обжалваното определение, поради което е върната и производството по нея е прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,