Определение № 8171 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Р. Х. Ч., Н. В. Д., Я. П. Г., Н. Б. П., Г. С. Т., А. Д. И., Г. С. Ж., Р. Я. П., И. П., М. Р. Ч., Г. Е. Б., А. П. П., Ц. П. Ц., Л. З. П., Д. А. Г., П. М. Г., К. А. Б., Д. К. И., Л. К. М., Т. И. К., Н. П. Р., И. Г. Т. и Т. Г. Б. против определение № 9569 от 12.10.2023 г., постановено по адм. д. № 7078/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и молят за отмяната му. Частните жалбоподатели - Ц. П. Ц., Р. Х. Ч., Н. В. Д., Я. П. Г. и Н. Б. П. правят искане и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, в писмени становища, оспорва частните жалби. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира частните жалби на Д. А. Г. и Л. З. П. за недопустими, като съображенията за това са следните: С две разпореждания от 02.11.2023 г. председателят на VІ отделение на Върховния административен съд констатира, че частните жалби на Д. А. Г. и Л. З. П. са нередовни, поради което оставя същите без движение и дава срок за отстраняване на нередовностите. С разпореждането изрично е указано на жалбоподателите, че при неизпълнение на указанията в дадения срок частните жалби ще бъдат върнати. Д. А. Г. и Л. З. П. не отстраняват в срок нередовността на жалбите си, като с определение № 1762 от 14.02.2024 г., постановено по адм.д. № 7078/2023 г. съставът на Върховния административен съд оставя без уважение искането на Д. А. Г. и на Л. З. П. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по разпореждане по вх.№ 15594/31.10. 2023г.,постановено на 02.11.2023г и по разпореждане по вх.№ 15593/31.10.2023г, постановено на 02.11.2023г., което определение е оставено в сила с определение № 6964 от 06.06.2024 г., постановено по адм.д. № 4380/2024 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Следователно жалбите на Д. А. Г. и Л. З. П., на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. последно АПК, следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Останалите частни жалби са редовни, подадени са в законоустановения срок, от лица с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Искането на жалбоподателите за разглеждане на делото в открито съдебно заседание е неоснователно. В случая искания за събиране на доказателства не са направени, въпросът е правен и липсват основания за насрочване на делото и разглеждане на частните жалби в открито съдебно заседание. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира частните жалби за основателни като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд оставя без разглеждане жалбите на Р. Х. Ч., Н. В. Д., Я. П. Г., Н. Б. П., Г. С. Т., А. Д. И., Г. С. Ж., Р. Я. П., И. П., М. Р. Ч., Г. Е. Б., А. П. П., Ц. П. Ц., Л. З. П., Д. А. Г., П. М. Г., К. А. Б., Д. К. И., Л. К. М., Т. И. К., Н. П. Р., И. Г. Т. и Т. Г. Б. против решения на Прокурорската колегия на ВСС по т. 3.1, 3.2. и 3.3 по Протокол № 25 от 05.07.2023 г., с които е прието, че е налице опорочаване на процедурата в конкурса за първоначално назначаване на длъжност „прокурор“ в районните прокуратури, обявен с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г.; не назначава кандидатите – участници в конкурса за първоначално назначаване, като посочва същите поименно и връща процедурата по конкурса във фаза – изготвяне на казуси и тестове от конкурсната комисия. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбите на Р. Я. П. и П. М. Г. и против решения на КАК при Прокурорската колегия на ВСС по т. 5.1,5.2.238 и т.5.3 по протокол от 04.07.2023 г. Р. Я. П. и П. М. Г. не обжалват определението в тази му част, поради което в тази му част същото е влязло в законна сила. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд излага съображения, че в правомощията на ПК на ВСС е да осъществи контрол по законосъобразното провеждане на процедурата по провеждане на конкурса за първоначално назначаване в случая в – районните прокуратури и прави извод, че по отношение на точки 3.1 и т.3.3 от Протокол № 25 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 05.07.2023 г. оспорването е недопустимо по аргумент от 159 т. 1 АПК, тъй като същите не са индивидуални административни актове и с тях не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси на участниците в конкурса. По отношение на т. 3.2 съдът приема, че диспозитива от решението - „не назначава“ спрямо всеки от жалбоподателите е непрецизен и не обвързва съдебния състав да приеме,че е налице годен предмет на съдебен контрол, тъй като същият е неразделна част от висящата конкурсна процедура за първоначално назначаване на длъжност “прокурор” в районните прокуратури и обхваща всички допуснати до участие в конкурса кандидати,а не само тези,за които класирането е позитивно и следва да се тълкува в сравнителен план с разпоредбите на чл. 36 ал. 1 ЗСВ и чл.186а ал. 6 вр. чл.187 ал.1 ЗСВ. Констатира, че доколкото с оспорените решения по т.3.2 ПК на ВСС не извършва преценка на обстоятелствата по чл. 162, 164, 185 ал. 1 и чл. 184 ал. 4 от ЗСВ, а постановява 362 отделни диспозитива с еднакво съдържание спрямо всеки един от участниците в конкурсната процедура, независимо дали някой от тях е имал потенциалната възможност съобразно мястото си в класирането да бъде назначен, то е налице акт по смисъла на чл. 21 ал. 5 от АПК - волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Тричленният състав на Върховният административен съд излага съображения, че констатираното нарушение в конкурсната процедура, води до опорочаването й от етап изготвяне на казус по наказателно правни науки и процедурата е върната за ново провеждане от посочения етап. Приема, че конкурсната процедура не е прекратена и всеки един от участниците продължава своето участие в нея до нейното законосъобразно приключване. По тези съображения съдът прави извод за липса на индивидуален административен акт по т. 3.2 от оспореното решение, подлежащ на съдебен контрол. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по предвидения в закона ред е обявен конкурс за първоначално назначаване. Назначена е конкурсна комисия, която провежда писмен изпит. След провеждането му е изготвен протокол от конкурсната комисия, в който е констатирано, че е допусната фактическа грешка в отговорът на въпрос 5 като в първото изречение изписването – „продължавано престъпление по чл. 199 НК“, следва да се чете – „продължавано престъпление по чл. 198 НК“. Проведен е устен изпит. Конкурсната комисия извършва класиране на участниците съобразно резултатите от писмения и устния изпит. Класираните участници подават заявления, с които заявяват, че желаят да бъдат класирани. Част от кандидатите заявяват писмено, че няма да заемат длъжността, на която са класирани и няма да участват в конкурса. Въз основа на класирането на изпитната комисия КАК извършва второ и трето класиране. От Комисията по професионална етика към ПК на ВСС са изготвени становища относно притежаваните нравствени качества от кандидатите. В последствие на заседание, проведено на 04.07.2023 г. КАК при ПК на ВСС приема, че е налице нарушение на процедурата при провеждане на конкурса и предлага на ПК на ВСС да вземе оспореното решение, което е прието, така както е направено предложението на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС. При тези факти се налага извод, че решението по т.3.2 на ПК на ВСС, в което е използван израза ”не назначава”, несъмнено означава, че ПК на ВСС отказва да назначи съответния кандидат, т.е. постановените решения са такива по смисъла на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ и подлежат на обжалване съобразно чл. 187, ал. 1 ЗСВ. Дали при вземането на това решение са съобразени материалноправните изисквания на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на оспорването. Още повече, че в оспореното решение на ПК на ВСС липсва посочване на каквото и да било право основание за вземане на решението. Освен това в самото решение изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му, от което също следва извод, че самият орган съобразява, че взетото решение е по смисъла на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ. Що се отнася до т. 3.1 и 3.3, то същите са неразривно свързани с т. 3.2, като първото по същество обосновава взетото решение по т. 3.2, а второто е негова последица. В случая не може да се възприеме тезата, че решението по т. 3.2. е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Конкурсната комисия класира кандидатите за първоначално назначаване. Проведено е и второ и трето класиране. Комисията по професионална етика към ПС на ВСС осъществява правомощията си по чл. 186,а, ал. 2 ЗСВ, изготвено е и предложение от КАК към ПК на ВСС, но със съдържание различно от предписаното в чл. 186а, ал. 3 ЗСВ, поради което оспореното решение не е такова по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Да се приеме тази теза означава, че при ново класиране и съответно взетите от ПК на ВСС решения за назначаване в случай на оспорване да се провери и законосъобразността на оспорените решения от 05.07.2023 г., в което производство настоящите жалбоподатели има вероятност да бъдат лишени от правото да участват в процеса с оглед възможността да не бъдат допуснати до устен изпит и съответно да не бъдат класирани. Освен това в т. 3.2 от решението, с което не са назначени участниците в конкурса на длъжността прокурор в районните прокуратури фигурират и лица, които изрично са заявили, че не желаят да бъдат класирани, респективно същите са изразили недвусмислено своя отказ от участие в конкурса. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането на частните жалбоподатели Ц. П. Ц.,Р. Х. Ч., Н. В. Д., Я. П. Г. и Н. Б. П. за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, тъй като не е налице пряко приложима материалноправна норма от общностното право, която да подлежи на задължително тълкуване от СЕС. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,