Определение № 133 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 138/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от Д. Х. А. чрез пълномощника му адв. К. частна жалба срещу разпореждане № 1379 от 14.02.2011г. на В. окръжен съд по гр.д. №1985/2010г., с което на основание чл. 286, ал.1,т.3 ГПК е върната подадената от него касационна жалба против решението на съда по същото дело, постановено на 06.01.2011г. Според жалбоподателя обжалваният акт е незаконосъобразен. Ответниците по частната жалба Х. З. С. и К. З. С. я намират за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред В. окръжен съд по гр.д. №1985/2010г. е въззивно и е приключило с решение от 06.01.2011г., с което е потвърдено решение на Д. районен по гр.д. № 201/2009г. за признаване за установено по отношение на Д. Х. А., че Х. З. С. и К. З. С. са собственици на недвижим имот в[населено място], обл. В., а именно: празно дворно място с площ 245 кв.м., съставляващо ПИ 1494, за който е образуван УПИ ХVІІІ-1494 в кв. 137 по плана на града. Подадена е на 10.02.2011г. от Д. Х. А. касационна жалба срещу решението, която въззивният съд с обжалваното разпореждане от 14.02.2011г. е върнал като е изтъкнал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.2 ГПК понеже цената на иска е 863,90 лв. При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010г., която е приложима към настоящата касационна жалба, подадена на 10.02.2011г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000лв. Видно от прeдставеното на л.14 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на имота, предмет на спора, е 863,90лв. Предвид тази цена на иска, която е под 5000лв., следва да се направи извод, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. При горните изводи обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.