Определение № 390 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г.

Производството по чл.282 ал.2 ГПК. Образувано е по молбата вх.Nо6929/29.07.2010 година на адв. М.- САК, като процесуален представител на И. Н. З. от гр.София с искане за спиране на въззивно решение от 08.07.2010 година постановено по гр.възз.д. Nо 2434/2009 г. на Софийския градски съд, с което е на основание чл. 38а З. И. З. е осъдена да освободи и предаде на Ц. С. С. и И. С. следния недвижим имот- А. Nо 100, находящо се в гр.С., жк.”Г. Д.” бл. 259/ стар Nо 8/, обозначен на входната врата като вх. И ет. 6 и 7, със застроена площ от 156. 99 кв.м. и състоящ се от три работни помещения, кухня, две бани – клозет, при посочените граници, заедно с МАЗЕ Nо 7/седем/ със светла площ от 6.56 кв.м. и 9.593 % идеални части от общите части на вход „И”на блок 259 и 71/8500 идеални части от терена- УПИ I от кв. 133 по плана на гр.С., м.”К. с.- П. к.”, върху което е построен жилищния блок. С оглед на установена практика на ВКС, обективирана по Определение 425/2009 г. по ч.гр.д. Nо 448/2009 година на ВКС- I отд. възприета и от настоящия състав, с вносен документ от 28.07.2010 година по сметка на ВКС - С. молителката удостоверява внасянето на сума от 30 лв./ тридесет лева/, съответстваща на дължимата ДТ за неотценяем иск, т.е. на правния интерес по делото надлежно парично обезпечение по см. на закона. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, като взе предвид, че са изпълнение изискванията на закона