Определение № 467 от 03.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3022/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2189/09.02.2017 г. на Л. Н. Н. против въззивно определение № 4370/ 30.12.2016г., постановено по възз.ч.гр.д. № 4146/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане от 03.06.2016 г. по възз.гр.д. №3331/2016 г. на Софийски градски съд. С последното е върната частна жалба вх. № 74094/01.06.2016 г. на Л. Н., срещу разпореждане на СГС от 12.05.2016 г., постановено по същото дело, поради констатирани и неотстранени нередовности /невнесена държавна такса/ по подадената от страната насрещна въззивна жалба. Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждането на СГС от 03.06.2016 г. за връщане на частната жалба на страната срещу разпореждане на СГС от 12.05.2016 г. за връщане на насрещната въззивна жалба, е правилно, тъй като не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности. Предмет на обжалване пред Върховния касационен съд е определение на апелативен съд, който в упражнение на компетентността си по чл.274, ал.2, изр.1, предл. 2 - ро, във връзка с ал.1, т.1 ГПК /ред. след изм. с ДВ бр.50/ 03.07.2015г./, е потвърдил въззивното разпореждане на СГС, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл.274, ал.1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция - чл.274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК, или от състав на ВКС - чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /респ. разпорежданията/ по чл. 274, ал.1 ГПК на въззивната инстанция, процесуалният ред за контрол е изчерпан - апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал.2, изр.1, предл. 1-во ГПК. В хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК се осигурява двуинстанционното разглеждане на съответния процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл за първи път. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това, кой е постановилият ги за пръв път въззивен съд /окръжен или апелативен/, не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл.274, ал.2, изр.1, предл. 2-ро ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство – да се прекрати, тъй като редът за инстанционен контрол е изчерпан. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение