Определение № 59 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 373/17.07.2015 г., състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 3797/2015 г., е спрял изпълнението по невлязлото в сила решение № 317/15.06.2015 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 466/2015 г. Касаторът СОУ „Г.С.Р.“, [населено място] е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК в размер на 2208,03 лв. Постъпила е молба от длъжника - касатор за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е неоснователна. Сумата гарантира правото на кредитора, с възобновяване на спряното изпълнение, да получи плащане на присъденото му вземане. Когато касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато, внесената от касатора – длъжник сума следва да се използва за изпълнение на решението. Върховният касационен съд няма правна възможност да върне на длъжника внесената от него като обезпечение сума. Единственото изключение е, когато вземането на кредитора е изцяло удовлетворено с други парични средства. Безспорно в случая това не е така. Сумата по обезпечението може да бъде преведена по искане на съдебния изпълнител по възобновеното изпълнително производство с цел удовлетворяване на гарантираното чрез обезпечението вземане на кредитора. Мотивиран от горното, съдът