Определение № 3461 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, във връзка с чл. 213, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по две частни жалби, подадени съответно от "Разград 2023" ДЗЗД, чрез процесуалния му представител адвокат П. Христозов и от ДЗЗД "Абритус", чрез процесуалния му представител адвокат Н. Димитрова, срещу определение № 63/25.01.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-15/43/2024 г. Релевирани са аналогични доводи за неправилност на определението, по които се претендира отмяната му и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по жалбите на двете обединения - вх.№№ ВХР-2490/19.02.2023 г. и ВХР-2517/22.12.2023 г. по регистъра на Комисията, оставени без разглеждане с постановения от нея акт. Частният жалбоподател ДЗЗД "Абритус" претендира и присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - председател на Управителния съвет /УС/ на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Алексиев, в писмено възражение по двете частни жалби изразява становище за неоснователността им. Отправя искания за оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частните жалби, като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба вх.№ ВХР-2490/19.02.2023 г. на ДЗЗД "Абритус" и жалба вх.№ ВХР-2517/22.12.2023 г. на "Разград 2023" ДЗЗД, подадени срещу решение № D29513671/11.12.2023 г. на председателя на УС на АПИ за отмяна на негово решение № D27540118/02.10.2023 г. за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северен централен район, по обособени позиции", открита с решение № F329008/10.02.2023 г. на възложителя в частите по обособена позиция /ОП/ № 2-ОПУ Габрово, ОП № 3-ОПУ Разград, ОП № 4-ОПУ Русе и ОП № 5-ОПУ Силистра. При преценката на допустимостта на жалбите, правилно от КЗК е съобразено, че предвид данните по преписката и липсата на спор между страните, след откриване на възлагателната процедура с гореописания предмет ДЗЗД "Абритус" е подало оферта за участие по ОП №№ 3, 4 и 5, а "Разград 2023" ДЗЗД - по ОП № 3. В резултат от проведената процедура, с решение № D23694383/16.05.2023 г. на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка по ОП №№ 2, 3 и 5, "Абритус" ДЗЗД е отстранено от участие по ОП №№ 3 и 5, а "Разград 2023" ДЗЗД - по ОП № 3. При оспорване на законосъобразността на отстраняването на двете граждански дружества пред КЗК, са постановени решение № 613/29.06.2023 г. на Комисията по преписка № КЗК-441/2023 г., оставено в сила с решение № 9923/19.10.2023 г. по адм. дело № 7238/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, съответно - решение № 611/29.06.2023 г. по преписка № КЗК-429/2023 г. на КЗК, оставено в сила с решение № 10220/26.10.2023 г. по адм. дело № 7235/2023 г. на ВАС, четвърто отделение, с които са оставени без уважение жалбите съответно на ДЗЗД "Абритус" и "Разград 2023" ДЗЗД, срещу решение № D23694383/16.05.2023 г. на възложителя. Отделно от това, с друго решение на възложителя - № D23694329/16.05.2023 г., за определяне на изпълнител по ОП №№ 1 и 4, участникът ДЗЗД "Абритус" е отстранен от участие в процедурата по ОП № 4, при оспорване на което жалбата на дружеството е оставена без уважение, с решение № 614/29.06.2023 г., постановено по преписка № КЗК-442/09.06.2023 г. на КЗК, оставено в сила с решение № 11990/05.12.2023 г. по адм. дело № 7239/2023 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Междувременно, в хода на производствата по оспорване на горепосочените решения на възложителя за избор на изпълнител по съответните обособени позиции /№№ D23694383/16.05.2023 г. и D23694383/16.05.2023 г./, възложителят издава решение № D27540118/02.10.2023 г. за прекратяване на обществената поръчка в частта й по ОП №№ 2, 3, 4 и 5, срещу което са подадени общо пет жалби пред КЗК, обединени за съвместно разглеждане по преписка № КЗК-918/919/920/923/1009/2023 г. В хода на производството по тази преписка, на посочено основание по чл. 22, ал. 8 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗОП възложителят издава и оспореното в настоящото производство, решение № D29513671/11.12.2023 г., за отмяната на предходното му решение за прекратяване на процедурата по ОП №№ 2, 3, 4 и 5. При тези данни, обосновано КЗК приема, че атакуваното решение на възложителя е издадено при условията на чл. 202, ал. 2 ЗОП, а оттам - и че ДЗЗД "Абритус" и "Разград 2023" ДЗЗД не са активно процесуално легитимирани да го оспорват предвид окончателното им отстраняване от процедурата, което ги е лишило от качеството "заинтересовани участници" по смисъла на § 2, т. 13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗОП, предпоставящо правото им на оспорване. По тези мотиви, с оспореното пред касационната инстанция определение, КЗК оставя без разглеждане жалбите, подадени от ДЗЗД "Абритус" и "Разград 2023" ДЗЗД и прекратява образуваното по тях производство по преписката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предвид съдържанието на решение № D29513671/11.12.2023 г. на възложителя и фактическата установеност по делото, че е издадено в хода на висящото пред Комисията производство по преписка № КЗК-918/919/920/923/1009/2023 г. относно законосъобразността на решението на същия възложител за прекратяване на процедурата /по ОП №№ 2, 3, 4 и 5/, правилно с атакуваното определение е прието, че обжалваният отменителен акт на възложителя е издаден при условията на чл. 202, ал. 2 ЗОП, поради което и при оспорването му приложение намират разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 7, б. "ж", във връзка с чл. 198, ал. 1, т. 3 във връзка с § 2, т. 13 ДР на ЗОП. Липсва спор между страните по делото, че двамата частни жалбоподатели са били отстранени от участие в процедурата /по ОП №№ 3, 4 и 5 - ДЗЗД "Абритус" и по ОП № 3 за "Разград 2023" ДЗЗД/ с влезли в сила решения на възложителя, преди издаването на процесното решение № D29513671/11.12.2023 г. Поради това тези дружества не притежават качеството "заинтересован участник" по смисъла на § 2, т. 13 ДР на ЗОП и в случая са били налице предпоставките, подадените от тях жалби, като депозирани от лица, които не попадат в кръга на тези, легитимирани да подадат жалба срещу издаденото при условията на чл. 202, ал. 2 ЗОП, решение на възложителя, да бъдат приети за недопустими и оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство - да бъде прекратено. За прецизност следва да се отбележи, че по отношение на визираните в процесния акт на възложителя обособени позиции, по които жалбоподателите не са подали оферти за участие /а именно - ОП № 2 за ДЗЗД "Абритус" и съответно - ОП №№ 2, 4 и 5 за "Разград 2023" ДЗЗД/, те не само не са заинтересовани участници, но и не притежават качеството на участници изобщо по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, предвидена в § 2, т. 59 ДР на ЗОП. Неоснователни са и изтъкнатите в частната жалба на "Разград 2023" ДЗЗД оплаквания, че оспореното определение на КЗК противоречи на правото на Европейския съюз и по-конкретно на чл. 1 и чл. 2 от Директива на Съвета от 21.12.1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство /89/665/ЕИО/. Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на акта може сама по себе си да породи правни последици и жалбата по този начин, чрез резултата си, може да донесе полза на страната, която я подава. Интересът на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ, като той не може да се свързва с бъдещо несигурно събитие /справка - решение на СЕС от 17 септември 2015 г. по дело С-33/14Р, Mory SA/. С оглед данните по делото, възприетите в цитираната практика на СЕС предпоставки, сочещи наличието на правен интерес у жалбоподателите, в случая не се установяват. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение на КЗК, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не намира основание искането на пълномощника на ДЗЗД "Абритус" за присъждане на разноски, докато претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като основателна следва да бъде уважена. Поради това частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на АПИ, всеки сумата от по 100лв, представляваща определен от съда размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение по това дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,