Определение № 62 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 6595 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 1452/2023 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 20007302 от 25.01.2022 г., поправено с решение № 20025758/29.03.2022 г., постановени по гр. д. № 25623/2017 г. на Софийския районен съд, в частта, с която на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в гр.С., район „С.“, [улица], ет. 1, ап. 4, с предназначение – жилище, с площ от 88,00 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 2 с площ 5,18 кв. м, таванско помещение № 2 с площ 6,50 кв. м, и 9,14/100 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от 2/3 идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата – имот с идентификатор *.*.* и от 1/3 ид. част от правото на строеж върху него. Процесният имот е допуснат до делба между Д. В. Б. и В. Л. Ш. при квоти 3/4 ид. части за първата и 1/4 ид. част за втория съделител. Жилището е реално неподеляемо, като 1/2 ид. част от него е придобита по време на брака на страните по силата на договор за покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им, а останалата 1/2 ид. част е придобита от съделителката Д. Б. по наследство от нейните родители. Към момента на прекратяване на брака дъщерята на страните е била пълнолетна. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане жилището на касаторката не са налице, а наличието на един неподеляем имот изключва и приложението на чл. 353 ГПК, поради което единственият начин за извършване делбата на имота е изнасянето му на публична продан. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът с квалификацията на страната относно искането по чл. 349, ал. 1 ГПК, въпреки наличието на доказателства за възникването на съсобствеността, вследствие наследяване и наведени твърдения за това, и в този случай длъжен ли е да се произнесе и по хипотезата на втората алинея на чл. 349 ГПК; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по наличието, респ. липсата на основание за възлагане на имота и по чл. 349, ал. 2 ГПК, след като е отказал да уважи искане по чл. 349, ал. 1 ГПК и затова има достатъчно установени факти по делото; 3. Абсолютна предпоставка ли е възлагането на родителските права за ненавършилото пълнолетие дете от брака за удовлетворяване на направено искане по чл. 349, ал. 1 ГПК, или при липсата на противопоставяне от страна на другия съпруг, при отчитане интересите на съпруга и други обстоятелства, като например, че е единствено жилище за същия, съдът може да възложи в дял съсобственото жилище срещу уравнение на дела на другия съпруг в пари; 4. Кой юридически факт е определящ при искане за възлагане на имот по чл. 349 ГПК - наследяването или последващата покупка на идеална част от наследника в режим на СИО; Явява ли се увеличаване на наследствения дял на съпругата, при положение, че след възникване на факта на наследяване е изкупила по време на брака си в режим на СИО идеалната част на другия наследник. Ответникът по жалбата В. Л. Ш. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. В случая по отношение на поставените от касаторката въпроси релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК не е налице. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са подробно уредени в чл. 349 ГПК (чл. 288 ГПК /отм./) и по спорните въпроси, свързани с прилагането на отделните хипотези, има задължителна практика на ВКС, включително и тълкувателно решение. След измененията от 1997 г. в ГПК (отм.) и при действащия ГПК от 2008 г. има въведени ограничения при възлагането на неподеляемото жилище, което не може да става само поради наличие на жилищна нужда и липса на други възлагателни претенции. Хипотезите на възлагането са: възлагане на жилище, което е било съпружеска имуществена общност на преживял съпруг, или на бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, както и възлагане на изцяло наследствено жилище на наследник, който е живял в него при откриване на наследството. Противоречивата практика по прилагането на чл. 288 ГПК (отм.) е уеднаквена с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като дадените в т. 6-13 разрешения са приложими и при прилагането на аналогичния чл. 349 ГПК, като въззивното решение е изцяло в съответствие с тях. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес и установената съдебна практика съдът дължи произнасяне единствено по заявеното от съделителя основание за възлагане /всяка от посочените хипотези предполага установяването и преценката на различни факти/, като наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. Разрешаването на обуславящите изхода на спора въпроси в съответствие с практиката на ВКС (последният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд), която няма основание да бъде променяна, изключва приложното поле на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,