Определение № 564 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 339/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. С., Г. Х. Б., М. К. М., Г. И. П., В. Й. Й., Е. К. Д., М. Д. С., В. И. И., Д. П. П., Ж. Д. П., М. Д. Й., К. Б. К. и И. В. О., всички от гр. С., действащи чрез процесуалните си пълномощници а. М а. Катина Б., срещу определение № 13 от 11.02.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 22.12.1997 г. по т. д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение. Считат за неправилен и незаконосъобразен извода на съдебния състав за недопустимост на подадената от тях молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК поради липса на активна процесуалноправна легитимация. Наличието на такава е обосновано с твърдението, че частните жалбоподатели са акционери с повече от 50% от акциите на заличената „П” АД, а трима от тях – В. Й. Й., М. Д. С. и Е. К. Д. – са изпълнителни директори на банката до заличаването им като членове на Съвета на директорите и назначаването на квестори. В този смисъл, според жалбоподателите, следва да се приложи по аналогия практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която легитимни представители на едно търговско дружество биха могли да бъдат и неговите акционери или притежатели на дялове, в случаите, в които дружеството не може да подаде жалба от свое име. Ответниците по частната жалба – Българска Народна Б. и „Й” ЕАД, гр. С. не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от физическите лица – акционери в „П” АД /понастоящем заличена/ молба за отмяна на решението от 22.12.1997 г. по т. д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд за обявяването на банката в несъстоятелност с произтичащите от това последици, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима предвид подаването й от лица, които не са легитимирани да инициират извънинстанционното производство, като по отношение на молителя И. О. недопустимостта на молбата произтича и от просрочието й. Обжалваното определение е правилно. Не може да бъде споделено поддържаното от частните жалбоподатели становище, че процесуалноправната им легитимация по подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава от прилагането по аналогия на постановеното от Европейския съд по правата на човека Решение от 24.02.2006 г. по делото „К” АД срещу България (жалба № 49429/99 г.), в което е прието, че легитимни представители на едно търговско дружество биха могли да бъдат и неговите акционери или притежатели на дялове в случаите, когато дружеството не може да подаде жалба от свое име. Безспорно, постановените от Европейския съд по правата на човека решения имат задължителна сила и подлежат на изпълнение. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тази задължителна сила се отнася за високодоговарящите страни само за делата, по които те са страни. Следователно, приетото в решението по делото „К” АД срещу България е задължително само за страните по него, но не и за страните по други дела, независимо от сходството на казусите. Това се отнася за всички разрешени от ЕСПЧ в цитираното решение въпроси, в т. ч. и тези, свързани с активната легитимация на лицата, подали жалбата. С оглед на това, не може да се счете, че при преценката относно активната процесуалноправна легитимация на молителите първият тричленен състав на ВКС не е съобразил задължителна за Република България и нейните съдилища практика на Европейския съд по правата на човека. Правилно и в съответствие с императивните изисквания на чл. 303 и чл. 304 ГПК решаващият състав е приел, че подателите на молбата не са от кръга на лицата, които са обвързани от задължителната сила на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тъй като те не са били страна в производството по делото, по което е постановено това решение, нито имат качеството на необходими другари, чието конституиране като главна страна в процеса е било задължително с оглед допустимостта на същия. Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение