Определение № 988 от 11.10.2010 г. на ВКС по д. № 625/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №580/08 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу МВР по чл.61, ал.2 от ЗДСл., вр. с чл.212, ал.4 от ЗМВР за сумата от 3 000 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск и по чл.244 от ЗМВР, вр. с чл.226, ал.1,т.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за сумата от 3027 лв., обезщетение за имуществени вреди и 6 000 лв. – за неимуществени, ведно с мораторната лихва. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Налице е и основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос: кой е пасивно легитимиран да отговаря по исковете – МВР, като администрация на органа по назначаването на държавния служител или тази, в която той е изпълнявал длъжността си преди прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране – О. дирекция на МВР със статут на юр. лице /както е приел ГС, за да отхвърли иска/, е от значение за спора и за точното прилагане на закона. Въпросът не е разработен константно в практиката на гражданския съд при отчитане на разликата между служебно и трудово правоотношение, на която се позовава касаторът. Поради това ВКС на РБ, трето гр. отделение