Определение № 305 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 10 774/16.05.2022 година, подадена от М. Д. Д., против определение № 1087/20.04.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 817/2022 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение № 28/11.01.2022 година на Окръжен съд София, VІІІ-ми първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д. № 477/2021 година, с което е върната подадената от М. Д. Д. против Софийския районен съд искова молба, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения от съда срок за това. В частната си касационна жалба М. Д. Д. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 28/11.01.2022 година на Окръжен съд София, VІІІ-ми първоинстанционен граждански състав, постановено по гр. д. № 477/2021 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. М. Д. Д. е уведомен за обжалваното определение на 09.05.2022 година, а частната му жалба срещу него е с вх. № 10 774/16.05.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че разпореждането на съдия-докладчика по първоинстанционното производство, с което на Д. са били дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата му молба било валидно и допустимо, като дадените указания са били уместни и допустими с оглед на възможността на ответника да се защити. Дори и да се премело, че с подадените в срока за отстраняване на нередовностите молби Д. бил отстранил непълнотата на първоначалната искова молба, като посочил конкретни действия на съдия от състава на съда-ответник по иска, които той считал за увреждащи, то нито в една от тях били изложени обстоятелства, какви конкретно имуществени вреди бил претърпял в резултат от посочените действия на съдията. Имуществените вреди съставлявали конкретни неблагоприятни последици, които били настъпили в патримониума на Д. и следвало да бъдат посочени и установени в процеса, поради което били част от предмета на доказване и следвало да бъдат конкретно посочени в исковата молба. Такива неблагоприятни последици в патримониума Д. не бил изложил във връзка с иска по т. 1 за обезщетение за имуществени вреди, предявен като частичен в размер от 29 500.00 лева от общо 350 000.00 лев Като не били изпълнени в срок дадените от съда уместни указания за отстраняване на съществуващите нередовности на исковата молба се били осъществили предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба, поради което първоинстанционното определение било правилно.- Обжалваното определение № 1087/20.04.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 817/2022 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Допускането на касационното обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за това предполага наличието на формулиран от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото, бил е обсъждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи в обжалвания съдебен акт. Освен формулиране на такъв правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване е необходимо касаторът да обоснове връзката между този въпрос и някоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. Д. Д. не е формулирал правен въпрос или въпроси, които да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване, а наведените твърдения приповтарят тези от самата частна касационна жалба. Липсата на такъв въпрос или въпроси е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, в какъвто смисъл са дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС указания. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос или въпроси от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира. Наред с това Д. не е изложил и твърдения за това, че обжалваното определение на Софийски градски съд е постановено в противоречие с практика на ВКС, КРБ или СЕС и не е посочил конкретни актове, на тези институции на които определението противоречи. Липсва и евентуална обосновка за това, че допускането на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид на това освен, че липсва формулиран правен въпрос, които да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение на Софийския апелативен до касационно обжалване не може да бъде направен извод и за това, че е налице някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки за това, като само посочването на правната разпоредба не е достатъчно в тази насока. Не е налице и предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Съдът се е произнесъл в рамките на компетентността си и в рамките, в които е бил сезиран, без да е извършвал служебно промяна на същите. Сочените от Д. факти могат да доведат до евентуална неправилност, но не и до недопустимост на обжалваното определение. Не е налице и предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изложените от М. Д. Д. твърдения в тази насока предполагат извършване на проверка на начина на формиране на решаващите изводи на въззивния съд, което не може да бъде извършено на този етап от производството. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е налице само когато неправилността на въззивния съдебен акт, може да бъде изведена от самия него, при обикновения му прочит с оглед на изложеното в касационната жалба, но без да се налага проверка на начина на формиране на волята на решаващия съдебен състав. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1087/20.04.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 817/2022 година, по подадената срещу него от М. Д. Д., частна касационна жалба с вх. № 10 774/16.05.2022 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение