Определение № 231 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1563/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№126/25.02.2021г., подадена от „Пламир“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]-2, представлявано от управителя В. Т. Д., чрез процесуалния представител адв.М. Г., срещу решение №2, постановено на 21.01.2021г. от Окръжен съд - Хасково по в.гр.д.№775/2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанциония съд, с което е отхвърлен предявеният от „Пламир“ ЕООД против „Прима АТ“ ЕООД насрещен иск за премахване на навеса, изграден в ПИ 77181.12.335 пред сграда с идентификатор ............, долепен до сграда с идентификатор ........... в ПИ ............, както и в частта му за разноските. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС (ТР №34/84г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК на ВС; ТР №4 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г.; решение №1291 от 16.11.1992г. по гр.д.№1038/1992г. на IV г.о. на ВС; решение №46 от 04.04.2013г. по гр.д.№623/2012г. на II г.о. на ВКС) по въпроса дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми (неспазено отстояние от регулационната линия) ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, представляващо защита по чл.109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „Прима АТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв.М. Х. от АК-Х., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, по съображения, изложени в отговора. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: В производството по гр.д.№267/2018г. по описа на Харманлийския районен съд „Пламир“ ЕООД е предявило срещу „Прима АТ“ ЕООД насрещен иск за премахване на навеса, изграден в ПИ............. пред сграда с идентификатор ............., долепен до сграда с идентификатор ............ в ПИ ............, с твърдението, че навесът е изграден незаконно от „Прима АТ“ ЕООД, тъй като „Пламир“ ЕООД не е давало съгласие за калканното му разположение и тъй като разрешение да строеж №5 от 01.02.2017г. не било влязло в сила. Поддържа, че във връзка с незаконното изграждане на навеса през 2017г. „Прима АТ“ ЕООД премахнало бетонната козирка от 1 метър от юг и 0.70 метра от изток по цялото протежение на сградата, като изкъртването на козирките, които са част от конструкцията на сградата, довело до пропукване на цялата фасада от изток на собствената му сграда; нарушена била покривната конструкция на сградата, премахнат бил улукът, изграден от юг и изток и част от покривната конструкция; появили се течове в помещенията в сградата, компрометиращи здравината ѝ. Предявил е и иск за възстановяване на бетонната козирка, както и на конструкцията на покрива на сградата, за възстановяване на пукнатините от течовете по източната фасада. „Прима АТ“ ЕООД е оспорило така предявените насрещни искове с твърдението, че бетонната козирка е изпълнена съобразно одобрени строителни книжа и разрешения за строеж; че изграждането на навеса също е законно, като за това управителят на „Пламир“ ЕООД е дал съгласие с декларация с нотариална заверка на подписа. С решение №106 от 09.07.2020г., постановено по гр.д.№267/2018г. по описа на Харманлийския районен съд част от насрещните искове са уважени, като „Прима АТ“ ЕООД е осъдено да възстанови бетонната козирка, да възстанови конструкцията на покрива на сградата от източната му страна и да възстанови пукнатините и течовете по източната страна на сградата. В тази част решението на първоинстанционния съд е потвърдено с решение №2, постановено на 21.01.2021г. от Окръжен съд - Хасково по в.гр.д.№775/2020г. и е влязло в сила, тъй като в тази част въззивното решение не е обжалвано пред ВКС. Решението на въззивния съд е обжалвано пред ВКС само в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от „Пламир“ ЕООД срещу „Прима АТ“ ЕООД иск за премахване на навеса, изграден в ПИ ............ пред сграда с идентификатор ..........., долепен до сграда с идентификатор ............. в ПИ ............., както и в частта му за разноските. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че „Прима АТ“ ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор ........... по КК и КР на [населено място], в който е построена сграда с предназначение „хотел“, както и на незастроения ПИ с идентификатор ............. Собственик на съседния ПИ с идентификатор .........., в който е построена сграда с идентификатор ............, с предназначение „кафе-аперитив“, е „Пламир“ ЕООД. Прието е, че на „Прима АТ“ ЕООД е издадено разрешение за строеж №5/01.02.2017г., влязло в сила на 20.02.2017г., за обект „надстройка към съществуваща сграда до 10 метра, метален навес и плътна ограда с височина 2.20 метра изцяло в имота на възложителя – ПИ с идентификатор .......... и ПИ с идентификатор ............. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че навесът е изграден в отклонение от одобрените строителни книжа, макар строителството на регулационната линия между ПИ........... и ПИ ............. да е било допуснато със заповед №69/02.04.1999г. на кмета на [община] чрез покриването на калканната стена на заведението с новопредвидена едноетажна сграда и за частта от сградата, представляваща санитарен възел да са били издадени строителни книжа. Прието е за установено въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че на границата на ПИ ............ с ПИ ............ е предвидена плътна стена с височина 4 метра и плътна ограда с височина 2.20 метра изцяло в ПИ ............, като при огледа на място вещото лице е констатирало, че по източната фасада на сграда ........... в участъка пред линията на застрояване на сграда ............. на калкан към нея е изпълнена предвидената тухлена стена с височина 4 метра, като в този участък са премахнати стрехата и покривните керемиди, т.е. част от покривната конструкция на сграда ............ по този начин е нарушена, вследствие на което в този участък е нарушено и отвеждането на дъждовните води от покрива. Прието е за установено въз основа на извършения от вещото лице оглед, отразен в заключението, че са налице видими пукнатини и засъхнали петна от предишна влага по мазилката, находящи се предимно в южната част по източната стена в залата за посетители на кафе-аперитива, частично и по плочките в кухнята, в зоната на покрива без стреха, като според заключението на СТЕ пукнатините са в резултат на направата на металната конструкция за покрива в сграда .........., премахването на стената в този участък и изпълнените до момента СМР по конструкцията и оградните стени на строежа в ПИ ........... по разрешение за строеж №5/01.02.2017г. По отношение на изграждането на металния навес е установено, че правото на собственост на „Пламир“ ЕООД е нарушено във връзка със СМР по изграждането му (вследствие премахването на стрехата и покривните елементи по източната фасада на сграда ........... в участъка пред линията на застрояване на сграда ..............). Тези фактически констатации са изцяло споделени от въззивния съд, който по реда на чл.272 ГПК е препратил към тази част от мотивите на първоинстанционното решение. От правна страна по иска за премахването на металния навес въззивният съд е изложил съображения, че за основателността на иска по чл.109 ЗС следва да се преценява дали възможността за реализиране на правото на собственост на ищеца е ограничена неправомерно и в този смисъл за уважаване на иска не е достатъчно да бъде доказано дали даден строеж е изграден с или без издадени строителни книжа, а следва да бъде установено дали построеното пречи на упражняване на правото на собственост в пълен обем. Прието е, че по отношение на металния навес това не е сторено. Доводите на „Пламир“ ЕООД, че в случая незаконността на металния навес е достатъчно основание да се приеме, че искът по чл.109 ЗС е основателен, не са споделени от въззивния съд. Така изложените от въззивния съд съображения, както и данните по делото, не сочат на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. На първо място по причина, че по делото е установено издаването на разрешение за строеж на процесния навес, но е установено също така, че навесът е изграден в отклонение от одобрените строителни книжа. Установено е също така и по какъв начин изграждането на навеса накърнява възможността на дружеството-касатор да упражнява пълноценно правото си на собственост върху сграда с идентификатор .........., като с влязло в сила решение „Прима АТ“ ЕООД е осъдено да възстанови състоянието преди нарушението, а именно да възстанови бетонната козирка, да възстанови конструкцията на покрива на сградата от източната му страна и да възстанови пукнатините и течовете по източната страна на сградата. Прието е, че не самият навес, а извършените СМР по изграждането му са причинили увреждане на сградата с идентификатор ........... по начин да не може да бъде ползвана от собственика ѝ пълноценно според предназначението ѝ. Не е установено обаче самото съществуване на навеса да пречи на собственика на тази сграда да упражнява пълноценно правото си на собственост, респ. да ограничава упражняването на това право. Действително сградата и спорния навес са изградени на регулационната граница между двата съседни имота, но при наличието на съгласие на собственика на ПИ ............. и надлежно издадено разрешение за строеж на регулационната граница. В подобна хипотеза разясненията, дадени в ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касаторът, не намират приложение. От съществено значение за основателността на иска, както е прието и в обжалваното решение, е дали построеното пречи на упражняване правото на собственост на собственика на съседния имот в пълен обем. Хипотезите, разглеждани в сочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС също са съвършено различни – строежите на самата регулационна и гранична линия са били извършени без строителни книжа и без наличие на съгласие от собственика на съседния имот. В случая следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че строителството на регулационната линия между ПИ ............. и ПИ ........... е било допуснато със заповед №69/02.04.1999г. на кмета на [община] и извършено на калкан по волята на собствениците на съседните имоти, която хипотеза е съвършено различна от разглежданите в сочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС и ВС, както и от хипотезите, които ОСГК на ВКС е имало предвид, давайки разясненията си по приложението на чл.109 ЗС в ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г., както и от хипотезите, разгледани от ОСГК на ВС при постановяване на ТР №31/84г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. в поддържания от касатора смисъл. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение